Сериозно преподреждане на икономическите приоритети на държавата се вижда в проекта за актуализирана Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС), представена за обществено обсъждане от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
Документът обхваща програмния период 2021-2027 г., като той "представлява политическа концепция за подкрепа на регионалното приоритизиране в иновативни сектори, области или технологии". Сред целите са подобряване на научноизследователската система, повишаване на технологичния капацитет, екологичността и интернационализацията на предприятията и подобряване на уменията в областта на новите технологии и иновациите.
ИСИС стъпва върху голям брой съществуващи стратегии и програми и не е свързана с правенето на нови разходи, но показва визията на властта за развитието на българската икономика по области за години напред.
Първата и най-голяма промяна в ревизираната версия са тематичните области, които се възприемат като хоризонтални, тоест приоритетни на национално равнище. В оригиналния си вид стратегията даваше такава значимост на чистите технологии, кръговата и нисковъглеродната икономика. След анализ на изпълнението на стратегията обаче тази област е заменена от две други - "Информатика и ИКТ" и "Космически технологии и технологии с двойна употреба".
Те стават приоритетни за всички 28 области у нас.
Космос и компютри
В 213-страничния документ прави впечатление, че именно на "Космически технологии и технологии с двойна употреба" е отделено най-много внимание и секцията даже стилово се отличава от тези, посветени на останалите икономически сфери.
"В хода на междинната оценка беше отчетено, че космическите технологии, отбранителните иновации и технологиите с двойна употреба придобиват нарастващо значение за конкурентоспособността, технологичната трансформация, икономическата сигурност и стратегическата автономност на България и Европа", подчертават авторите на ИСИС.
Според тях "глобалната космическа икономика се развива с ускорени темпове", като ситуацията "създава възможности не само за държави с утвърдени космически програми, но и за по-малки икономики, като нас, които могат да се специализират в конкретни високотехнологични ниши, подсистеми, софтуер, услуги, данни и приложения, които да имат много висока добавена стойност".
На този фон България е представена като държава с "исторически, научен и инженерно-технически капацитет", който може по-добре да бъде оползотворен в космическата и отбранителната сфери чрез по-ясно приоритизиране на националните инструменти, насочване на програмни ресурси, стимулиране на проектна активност и изграждане на национална екосистема, която да свързва научни организации, висши училища, технологични компании, стартъпи, индустриални предприятия и публични институции".
Като ключово е определено изграждането на Национален център за наблюдение, контрол и управление, обхващащ космически, авиационен и наземен сегмент на Република България: "Подобен център следва да осигури институционален капацитет за интегриране на данни от сателитни, авиационни и наземни източници, наблюдение и управление на критични процеси, подкрепа при бедствия и кризи, мониторинг на инфраструктура, околна среда, сигурност и териториално развитие, както и по-добра координация между публичните институции, научната общност и индустрията".
За центъра знаем от изказването на премиера Румен Радев от началото на месеца в бившата авиобаза Доброславци, където основаната у нас компания EnduroSat обяви, че ще изгради голям производствен и развоен център. Тя е и единственият глобално значим играч в сектора у нас.
ИСИС предвижда България да изгради национален капацитет за планиране и изпълнение на космически мисии, производство на сателитни платформи и оборудване за тях. Приоритетни ще са и проекти, свързани със сателитната навигация и комуникация, включително защита от заглушаване и подправяне на сигнала, сигурна свързаност, космически 5G/6G решения и т.н.
Ще се работи също по автономни и безпилотни летателни, наземни, морски и подводни системи за търсене и спасяване, логистика, мониторинг на инфраструктура, опазване на околната среда и "приложения в сигурността".
Прави впечатление, че "космическата" специализация има немалко припокривания с другата тематична област, която е задължителна за цяла България - "Информатика и ИКТ". При нея ключовият термин е "Изкуствен интелект", като той се очаква да бъде "един от основните двигатели на цифровата трансформация на предприятията и значим фактор за осигуряване на конкурентоспособността на българската икономика за осигуряване на по-високо качество на живот".
Данните са ключови за AI и те са друг основен приоритет в рамите на Big Data проекти за поддържане, свързване и обработка на различни масиви и създаване на предиктивни модели и симулации, както и на т.нар цифрови близнаци. Залага се даже производство на ИКТ устройства и системи, включително - Fabless, т.е. на чипове по български дизайн.
В същото време като приоритет се разглеждат още блокчейн технологиите и системите и услугите в сферата на финтех.
Специализации на бъдещето
Освен споменатите две топ приоритетни иновационни направления, всяка българска област е избрала по още две, които определя като значими за своето развитие.
Макар и вече да няма задължителен характер, с много висока популярност (18 области) остава "Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика". Като неин първи приоритет са изведени иновациите, свързани с производство, съхранение, спестяване, ефективно разпределение и потребление на енергия.
Като цяло, енергетиката е силно доминираща, като 5 приоритетни подобласти са свързани с нея. Три от тях са изцяло или частично свързани с проекти по линия на водорода - внедряване в трудни за декарбонизация процеси като металургията, използването му в енергетиката и мобилността и т.н.
Чак след това идват ефективното използване на ресурсите, безотпадните технологии и намаляването на опасните вещества.
В същото време обаче накрая идва и специализираното поднаправление "Енергетика и изкуствен интелект". То подчинява хибридните ВЕИ и батерийни решения и интелигентните мрежи на нуждите на центровете за данни и фабриките за изкуствен интелект от "адекватен, предсказуем и устойчив енергиен капацитет", тъй като енергията се превръща в "стратегическо условие за иновации, конкурентоспособност и технологична независимост".
Отново 18 области залагат на "Мехатроника и микроелектроника". Фокусът при нея е върху индустриалната автоматизация, роботиката, сензориката и интернет на нещата (IoT). Отново се говори за моделиране на полупроводникови елементи и компоненти, но също така и за производство на мехатронни продукти за нуждите на аерокосмическата индустрия, машиностроене с акцент върху роботиката и на изцяло българските системи и интеграцията на AI в тях.
12 области избират да се специализират в "Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии". Тук влизат здравеопазване, разработка и производство на лекарствени и козметични продукти, но също и в рамките на едва една подобласт присъства цялото селско стопанство "Въвеждане на иновативни методи в селското стопанство и рибовъдството, без използване на химически препарати за борба с вредители и торене".
Има и интересен коментар, който поставя българските биотехнологии "под пагон": "Биотехнологиите, персонализираната медицина, диагностичните платформи, биосензорите, тъканното инженерство, регенеративната медицина, био-базираните материали, фотониката и технологиите за изображения имат приложение не само в гражданския сектор, здравеопазването, хранителната индустрия и опазването на околната среда, но и в области, свързани със сигурността, устойчивостта, защитата на населението, военномедицинското осигуряване, мониторинга на биологични рискове и развитието на технологии с двойна употреба".
Културата намира своето място в тематична област "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии", като се отбелязва, че те "генерират благополучие и сплотеност".
Приоритетите включват дигитализация на културното наследство, компютърни игри и мобилни приложения с образователен характер, производство на носии, велосипеди, стени за катерене, декори, материали за исторически възстановки, фестивали и радио. Правят впечатление както доста еклектичният характер на подобластите, така и по-голямата тежест на дейностите, обърнати към миналото и историята в сравнение с тези, които отговарят на актуалните тенденции.
В ИСИС е добавена още една нова тематична област - "Добивна индустрия". "Включването й отразява нарастващото значение на критичните и стратегическите суровини за конкурентоспособността, индустриалната автономност, енергийната сигурност, цифровата трансформация и технологичната устойчивост на България и Европейския съюз", посочват авторите на документа.
Те изброяват и някои стратегически суровини, които са особено необходими в този контекст: мед, литий, никел, кобалт, графит, редкоземни елементи, волфрам, магнезий, галий, германий. Ще се подкрепят проекти, свързани с иновативни технологии за търсенето, добива и преработката им с фокус върху по-ниско въздействие върху околната среда, както и за повторно използване и оползотворяване на критични суровини.
Само две области определят добивната индустрия като приоритетна - Пазарджик и Софийска област, където вече има разработени находища или такива в процес на проучване.
Кой, къде, какво
Разпределението на специализации по области в някои случаи изглежда логично изражение на установения икономически модел. Така например "Мехатроника и микроелектроника" и "Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика" е комбинация от индустриален капацитет и инвестиции в чисти технологии, която е характерна за региони с индустриален профил като Русе, Търговище, Шумен, Стара Загора и Перник.
Такава обаче е и специализацията на София-град - областта, която категорично има голям капацитет и в други направления. В същото време, Пловдив - индустриалното сърце на България, избира друг път: "Индустрия за здравословен живот, биоикономика биотехнологии" и "Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика".
Културният сектор се оказва изненадващо силно застъпен в Северозападна България, а области като Плевен, Варна, Ловеч и Разград, в които има сериозни лечебни заведения или лекарствени заводи, избират "Индустрия за здравословен живот, биоикономика биотехнологии".
Общественото обсъждане продължава до 20 септември.
USD
CHF
GBP
