Европа няма рисковия капитал, с който борави американският бизнес и не може да взема политически решения толкова бързо, колкото китайското държавно ръководство, но разполага с технологиите и уменията да навакса изоставането си в AI надпреварата - въпрос е на правилни решения за използването на наличните ресурси. Това подчерта в студиото на Money.bg проф. Симеон Стоянов - мениджър на българската фабрика за изкуствен интелект BRAIN++.
През миналата година тя беше избрана за европейско финансиране с проект за 90 милиона евро.
BRAIN++ и останалите европейски AI фабрики трябва да дадат алтернатива на бизнеса и институциите в ЕС. Изкуственият интелект бързо се превръща в критична инфраструктура, но най-мощните модели, чиповете и центровете за данни зад тях се разработват и изграждат предимно извън Европа.
"Обучаваме тези системи, но нямаме контрол върху тези системи - какво се случва, как те оперират. За всяка държава, която мисли стратегически, това е голям проблем", обясни проф. Стоянов.
Такъв проблем има нужда от стратегическо решение. Основната изчислителна инфраструктура на BRAIN++ все още се изгражда, но фабриката вече работи по създаването на екосистема и по конкретни проекти.
Мащабирането не е само въпрос на пари
Непрекъснато се появяват информации за различни гигантски проекти за AI центрове, в това число - в България. Проф. Стоянов обаче подчертава, че реализацията е много сложна, особено когато говорим за Европа.
При проект с над 100 000 графични процесора и необходимия допълнителен хардуер инвестицията и енергийните изисквания вече са съпоставими с тези на голям индустриален комплекс - не говорим за десетки милиони, а за милиарди долари.
Подобен център трябва да работи непрекъснато, да разполага с резервирано захранване и със сложна система за охлаждане. Много бързо стигаме до стотици мегавати консумация - 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Това е изпитание за цялата електроенергийна система на държавата.
Източник: money.bg
На всичкото отгоре AI хардуерът остарява бързо: "Животът на един такъв ресурс е от порядъка на 3 години. На хартия е 5 години, но след 3 години тези ресурси практически не са атрактивни. Има много по-бързи и по-ефективни и всички фирми се опитват да се насочат към тях. Така трябва за 3 години да сте избили тази инвестиция от няколко милиарда или потенциално нещо да сте спечелили. Обезценката започва от ден 1".
Тук се вижда и основната разлика между Европа, САЩ и Китай. Големите американски технологични компании разполагат с капитал, клиенти и ясен пазар. Те могат да изграждат центрове с частни средства и да вземат решения бързо - така както xAI построи своя суперкомпютър Colossus за само 90 дни. В Китай държавният ресурс се насочва чрез практически еднолични решения.
В Европа ситуацията е различна. От стратегическа гледна точка, подобна инфраструктура е важно да съществува, но решенията трябва да се вземат внимателно: "Нямаме толкова големи компании, които да могат да си сложат собствените си пари. Изгражда се с публични средства, което довежда до няколко неща: решенията са бавни и тромави и съответно тези решения обаче трябва да бъдат взети отговорно".
Шансът на Европа
За да запази технологичния си суверенитет, Европа се нуждае от свои центрове за данни, но не може да се ограничи само до тях. Те продължават да зависят от чипове, произвеждани основно от американски и азиатски компании.
Необходимо е развитие на цялата верига — от полупроводниците и оборудването за тяхното производство до сървърите, езиковите модели и конкретните AI приложения.
Европа все още разполага със стратегически активи, сред които производителят на литографски системи ASML и изследователският център IMEC. Според проф. Стоянов именно около подобни центрове за компетентност може да бъде изградена по-силна европейска екосистема.
Тя може да стъпи и върху силна история - тайванският полупроводников шампион TSMC е само една от многото съвременни водещи технологични компании, започнали пътя си от европейски инвестиции и ноу-хау. В техния случай решаваща за развитието на компанията е ролята на Philips.
"Нещото, в което най-бързо можем да станем конкурентоспособни, е най-високата част: използвайки стандартни модели, използвайки нашите центрове за данни, които може да изградим бързо, да правим такива интелигентни системи, в които комбинацията от естествен и изкуствен интелект всъщност може да направи разлика или да направи това, което другите не правят", посочи проф. Стоянов.
Какво прави една AI фабрика?
Именно създаването на нови AI-базирани решения в помощ на различни индустрии е сред основните дейности и на българската фабрика за изкуствен интелект BRAIN++.
Сред приоритетите е развитието на българския езиков модел BgGPT, както и проекти в сфери като роботика, сателитни технологии и телекомуникации. BRAIN++ ще работи и по инструменти за оценка дали AI системите отговарят на етичните и регулаторните изисквания, включително дали попадат сред високорисковите приложения.
Друг фокус е бързото прототипиране на продукти в хранителната индустрия, фармацията и други сектори.
Компаниите могат да получат достъп до инфраструктура в България, вместо да изпращат данните си към чужди облачни платформи. При нужда BRAIN++ ще подпомага и разработването на AI системи, специализирани приложения и агенти.
Подкрепата може да обхваща целия жизнен цикъл на един проект — от изчислителния ресурс и експертите до качествените данни, необходими за обучението на моделите.
BRAIN++ се изгражда около нов AI суперкомпютър с около 1000 графични процесора, но проф. Стоянов подчерта, че т.нар "меки мерки" са също толкова важни, колкото и хардуерът.
Те включват събития, обучения и експертна помощ по внедряването на различни AI системи както в държавния апарат, така и в бизнеса. Този тип активности вече са ход, макар все още да върви търгът за суперкомпютъра и планираното му влизане в експлоатация да е след около година.
За целта е закупена по-малка, но модерна изчислителна система, която на този етап може да се използва за различните AI задачи.
Екипът води разговори с компании, държавни организации и представители на администрацията за конкретни проекти. Очаква се да бъдат отворени и процедури за подкрепа на стартъпи и малки и средни предприятия.
Нужен е обществен консенсус
Когато големите AI проекти се финансират с публични средства и очакваният ефект от тях е в множество сфери, политическият и общественият консенсус стават задължителни. А теми като екологичния и икономически ефект от центровете за данни и трансформацията на пазара на труда пораждат страхове.
Особено притеснени са младите хора, които използват AI най-активно, но едновременно с това най-ясно виждат как технологията може да засегне бъдещите им професии.
Това поставя под въпрос и сегашния образователен модел. Ако AI може да решава тестовете, с които университетите оценяват студентите си, дипломата сама по себе си вече не е достатъчно доказателство за конкурентоспособност.
"Трябва критично да се разгледат начинът, по който обучаваме хората, начинът, по който ги изпитваме, и начинът, по който те демонстрират предимствата си пред системите с изкуствен интелект", категоричен е проф. Стоянов.
Затова разговорът за AI инфраструктурата неизбежно е и разговор за образованието. Европа няма да върне позициите си в технологичната надпревара само с повече чипове и центрове за данни. Ще са нужни и хора, чиито знания и умения допълват машините.
Целия разговор гледайте във видеото!
USD
CHF
GBP
