Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува новото издание на годишното си изследване "Регионални профили: показатели за развитие" - най-подробният анализ на икономическата и социалната среда по области в България. Проучването се провежда повече от десетилетие и включва 75 показателя за всички 28 области, обхващайки теми от икономика и пазар на труда до образование, инфраструктура и местни финанси.
Изданието за 2025 г., реализирано с подкрепата на Фондация "Америка за България", стъпва основно върху данни за 2024 г., а в някои направления вече включва и първи резултати за тази година. То показва, че икономическото развитие на страната продължава да е "на две скорости".
Високата добавена стойност, динамичните пазари на труда и инвестициите се концентрират в няколко водещи центъра - София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово. Те формират основната част от националната икономика и предлагат по-високи доходи, заетост и инфраструктура.
На обратния полюс остават области със слаба икономическа база и ниска заетост - Видин, Монтана, Силистра и Кърджали. Докато първите две оформят традиционно изоставащия Северозапад, Силистра е част от Североизточна България, а Кърджали - единствената южна област в тази група, белязана от ограничена индустрия, ниска производителност и слаба инфраструктура.
Инвестициите - фокус в София и нейната периферия
Според доклада на ИПИ географията на инвестициите остава крайно неравномерна. Половината области са оценени като "слаби" по направление "Инвестиции и фирми", а още седем - като "незадоволителни".
Разходите за дълготрайни материални активи са съсредоточени основно в столицата и Софийска област, където достигат 10 900 и 5300 лв. на човек, при средно 5200 лв. за страната.
София води и по преки чуждестранни инвестиции - 13 500 евро на човек, следвана от Софийска област (9400 евро) и Бургас (5800 евро). В осем области показателят е под 1000 евро, а в Монтана - под 500 евро.
Според ИПИ тази концентрация на капитал създава стабилна база за растеж на водещите региони, но задълбочава разликите в производителността и доходите в останалата част на страната.
Пазарът на труда - висше образование срещу безработица
Пазарът на труда продължава да отразява най-ярко социално-икономическите различия между регионите. В столицата и Варна над половината заети имат висше образование - двойно повече от средното за страната, което обуславя и по-високата заетост, по-добрите възнаграждения и по-ниската безработица.
В противоположния край са Търговище, Монтана и Видин, където делът на висшистите е около 20%, а безработицата достига 12-15%, според данните на ИПИ. Там икономическата активност е концентрирана в по-нискоквалифицирани сектори, като земеделие и дървообработване, а липсата на инвестиции в нови производства поддържа порочен кръг от ниски доходи и изтичане на кадри.
Разликите между регионите остават трайни, като южните и морските области запазват предимство по заетост и заплати, а северните - особено Северозападът - изостават. Въпреки това ИПИ отчита и положителна тенденция - ръст от 3,3%. на хората с висше образование сред 25-64-годишните, до общо 34%. Това подсказва умерено подобрение в качеството на работната сила, което в дългосрочен план може да създаде предпоставки за повече инвестиции в иновативни и високотехнологични дейности.
Все пак редица области продължават да губят активното си население, особено младите хора и специалистите със средно и висше образование, които се пренасочват към София, Пловдив, Варна и Бургас, където има повече работни места и по-добра инфраструктура. Тази миграция към икономическите центрове временно компенсира недостига на кадри в тях, но задълбочава демографския и трудовия дисбаланс в останалата част на страната.
Инфраструктура и финанси - бавен напредък и ниска самостоятелност
Инфраструктурата остава един от най-консервативните показатели, но и сред ключовите фактори за икономическа активност. През 2025 г. само Монтана получава "слаба" оценка, докато Варна и София са единствените области с "много добра" инфраструктура, благодарение на гъста пътна и железопътна мрежа, по-високо качество на настилките и почти пълно интернет покритие.
В останалата част на страната обаче развитието се движи с бавни темпове. Гъстотата на пътната мрежа остава почти без промяна, а в редица области липсата на магистрален достъп продължава да изолира цели икономически зони. Качеството на настилките се е влошило в 16 области, включително в Сливен и Стара Загора, като според АПИ делът на пътищата в добро състояние е спаднал до най-ниското ниво за последното десетилетие - едва 36%.
Същевременно разликите между Северна и Южна България се задълбочават: в Североизточна и Северозападна България големи територии остават без пречиствателни станции и железопътни връзки, което ограничава достъпа до пазари и услуги. В столицата и големите градове инфраструктурата вече е почти насищаща, докато периферията страда от хронично недофинансиране и липса на координирани проекти между общините.
Местните финанси също се превръщат в ключов индикатор за устойчивостта на регионалната икономика. Данните на ИПИ показват, че собствените приходи покриват едва една четвърт от общинските разходи, спрямо над 40% преди десет години. Това рязко свиване на фискалната самостоятелност прави местната власт зависима от трансфери и европроекти, които често не носят дългосрочен ефект.
Най-ниска фискална независимост се отчита в Монтана и Силистра, където собствените приходи покриват съответно 13% и 14% от бюджетите, докато туристически и индустриални центрове като Варна, Бургас и Пловдив показват по-устойчиви нива над средните за страната.
Положителен сигнал идва от общините, които развиват електронни услуги и активна данъчна политика - Сливен и Шумен са сред примерите за подобрение на приходната база и прозрачността на управлението.
Въпреки това, без по-смело прилагане на публично-частни партньорства и стратегия за привличане на частни инвестиции, по-слабите региони остават в омагьосан кръг на ниски приходи, малки бюджети и бавна инфраструктурна модернизация.
Социална и демографска поляризация
Социалното развитие следва икономическите тенденции и все по-ясно разделя страната на активни и изоставащи региони. Шест области получават "много добър" резултат - София, Варна, Бургас, Пловдив, Смолян и Благоевград, като при тях високият стандарт на живот се поддържа от силни пазари на труда, по-добро здравеопазване и достъп до образование.
В столицата и големите градове комбинираният ефект от икономическа активност, инвестиции и инфраструктура води до по-добри обществени услуги и по-високо качество на живот.
На противоположния полюс остават почти целият Северозапад, Силистра и Кюстендил, където слабите резултати в икономиката и образованието се отразяват върху социалната среда - по-висока бедност, по-нисък достъп до здравни услуги и негативни демографски тенденции.
Демографският натиск се засилва и се превръща в структурен проблем за регионалното развитие. В 24 от 28 области естественият прираст е отрицателен, а смъртността продължава да изпреварва раждаемостта. Видин, Габрово и Смолян са най-застарелите региони, с над 30% население в пенсионна възраст, докато столицата остава единствената област, в която дялът на възрастните е под 20%.
Положителна миграция се наблюдава само в Кърджали (+2,9%), Варна (+1,7%), Бургас (+1,3%) и София (+1%), което показва ясно пренасочване на хората към по-развитите икономически центрове. Тази концентрация на населението около градовете с повече възможности за работа и образование задълбочава регионалните различия и поставя под натиск местните системи за жилищно настаняване, транспорт и социални услуги.
Според ИПИ, сближаването между регионите няма да бъде възможно без целенасочени политики за човешки капитал - подобряване на образователните резултати, достъпа до здравеопазване и насърчаване на младежката заетост в по-слабите области.
USD
CHF
EUR
GBP
