Най-силната страна на България продължава да бъде телекомуникационната инфраструктура, като тя изпреварва средните нива за ЕС. Компаниите, които стоят зад нея правят нужното, за да бъдат водещ стълб в изграждането на цифровото бъдеще на страната. Това е заключението на нов доклад на Института за пазарна икономика, изготвен по поръчка на Алианса на технологичната индустрия у нас.

Инвестициите в целия сектор за 2024 г. достигат 676 млн. лева, като огромната част (642 млн. лева) са направени от A1, Yettel и Vivacom. Скокът тук е изключително сериозен - програмите на телекомите през 2022 г. са били в рамките на общо 493 млн. лева.

Ако трябва да поставим в контекст този вид инвестиции, то резултатът на целия сектор съставлява цели 2,3% от капиталовложенията в цялата икономика или 6,9% в сектора на нефинансовите услуги. Казано иначе, от всеки 100 лева, вложени у нас, 2,30 лева са в телеком сферата - и то основно от трите водещи оператора.

Телекомите в нова битка - за малките бизнеси

Телекомите в нова битка - за малките бизнеси

AI помага за всяка фирма да се прави оферта "по мярка"

ИПИ дават и друг важен измерител - телекомите инвестират обратно около 20% от приходите си устойчиво през последните години. За сравнение, средното за предприятията у нас е 3 пъти по-малко - 6,5-7%.

Най-голям процент от инвестициите са в мобилните мрежи и това не е изненадващо. За две години 5G покритието е нараснало над 4 пъти, а мобилният трафик на данни почти се е удвоил - от 116PB на 230PB. Един петабайт са 1024 терабайта - трудно е даже да си представим обема на информация, който минава през мрежите.

При фиксираните мрежи пазарът е по-зрял, но и там сме на нива над средното за ЕС - повече от 90% от домакинствата имат достъп до оптика и DOCSIS 3.1 свързаност. Това е довело и до огромно увеличение на трафика - до 534PB през 2024 г. при едва 383PB две години по-рано.

Анализът дава и определени отговори за какво използваме новите бързи мрежи:

  • 65% са използващите социални мрежи у нас към 2024 г.;
  • 71% използват платформи за гласови и видео разговори;
  • 65% обменят съобщения през чат платформи, като това е една от най-динамичните категории;
  • 43% слушат музика през стрийминг платформи и интернет радиа;
  • 28% гледат телевизия онлайн, като има отчетлива тенденция на преход от традиционната ТВ към дигиталните платформи;
  • 12% гледат платено стрийминг видео, което е двоен ръст;
  • 33% от потребителите гледат клипове в YouTube, TikTok, Vbox7, Instagram и т.н.;
  • 16% играят онлайн игри.

В същото време анализът категорично показва, че има голям потенциал за развитие на ICT услугите за бизнеса, базирани на мощната телекомуникационна инфраструктура. От ИПИ посочват, че само половината малки средни предприятия у нас покриват основното ниво на цифрова интензивност, а използването на изкуствен интелект от бизнеса е три пъти по-ниско от средното за ЕС.

Решенията за дигитализация на различни процеси и внедряването на AI изискват както безкомпромисна свързаност, така и експертно съдействие. Така не е чудно, че наред с изграждането на 5G и оптични мрежи, разширяването на центровете за обслужване и развойна дейност и все по-голямото портфолио от ICT решения, екипите на трите телекома растат.

През 2024 г. те са осигурявали работа на над 10 000 души при 8% ръст за 3-годишен период. От ИПИ отбелязват, че възнагражденията са значително по-високи от средните за страната и това е резултат от високата производителност на труда в телекомите. Добавената стойност на един нает е близо 25% над средното за ICT сектора и повече от двойно спрямо цялата икономика - говорим за цели 130 000 лева.

5G коридорите: Новото състезание между българските телекоми

5G коридорите: Новото състезание между българските телекоми

С европейска помощ качеството на мрежите в граничните райони ще се подобри - но дали всички потребители ще усетят?

Освен като работодатели, които дават на хиляди български семейства добър стандарт на живот, телекомите имат важна роля и с приноса си към публичните финанси. Трите телекома сами по себе си са отговорни за почти 2% от приходите от корпоративен данък.

Заради всичко това от Института за пазарна икономика са категорични - човешкият капитал и иновационната среда трябва да достигнат нивото, постигнато на равнище "инфраструктура". За целта са нужни систематични усилия както на равнище стимулиращи политики, така и по отношение на образованието и развитието на цифровите умения.

Иначе казано - с помощта на телекомите, България вече има основа за икономиката на бъдещето си и тя е на и над европейското равнище. Сега е ред на останалата част от икономиката да надгради.