Подемът на вътрешното търсене продължава да тласка испанската икономика нагоре и да ѝ осигурява все по-добри позиции в класациите на МВФ. Но зад тази динамика се надигат тревожни сигнали по линията на външния сектор. Наред със забавянето на износа, Испания регистрира и осезаем спад в притока на чужд капитал - фактор, който доскоро бе един от основните стълбове на растежа наред с търговския излишък.
През последните три години страната е привличала над 51 млрд. евро годишно под формата на преки чуждестранни инвестиции - дял, който, спрямо БВП, изпреварва този на другите големи икономики в региона. Но през първото полугодие на текущата година потокът на подобни инвестиции се е свил с 36% на годишна база, пише El País.
Основната причина е по-слабият интерес от страна на инвеститори от ЕС, докато капиталът извън общността се движи колебливо, без ясно очертана тенденция. Любопитно е, че американските вложители дори засилват интереса си - въпреки протекционистките сигнали от Вашингтон.
За разлика от спадащия европейски интерес, испанските компании остават активни в чужбина. Обемът на инвестициите им извън страната възлиза на 55 млрд. евро - почти колкото и миналата година. Износът на капитал се засилва към държавите от ЕС, докато вложенията в други региони намаляват.
Резултатът е нетен отлив на производствен капитал - около 26 млрд. евро през първото полугодие. Това означава, че част от спестяванията, генерирани в Испания, се насочват към предприятия в други държави. Според прогнозите на МВФ тази тенденция ще се запази и през следващите две години.
Въпреки това икономистите предупреждават да не се говори за "бягство на капитали". По-скоро става дума за по-нисък приток на нови инвестиции, което може да се тълкува и като зрялост на вече установените компании в страната. Испания продължава да вдъхва доверие - доказателство е спадащата рискова премия по дълга ѝ.
Все пак най-същественият проблем остава слабата корпоративна инвестиционна активност, която все още не е достигнала нивата от преди пандемията (след корекцията за инфлация). Причината зад износа на капитал е именно недостигът на нови частни проекти у дома. Въпреки публичните инвестиции и европейските фондове, бизнесът остава предпазлив - и това е най-сериозното предизвикателство пред устойчивия растеж на испанската икономика.
Испания споделя ситуацията с Германия и Италия, където също се отчита нетен износ на капитал - съответно 33 млрд. и 8 млрд. евро. Франция, обратно, регистрира положителен баланс от 24 млрд. евро, което подсказва по-силна частна инициатива на фона на напрежението в държавните финанси.