Липсата на класическото "ралито на Дядо Коледа" вече не изглежда като аномалия, а като симптом на пазарна среда, в която сезонността остава релевантна, но престава да бъде механична. В навечерието на новата година контекстът е различен от този, в който този текст беше написан в началото на годината.
Пазарите вече минаха през цикъл на парично облекчаване, доходностите се стабилизираха на по-високи равнища спрямо предходното десетилетие, а инвеститорите навлязоха в период, в който макрорамката, фискалната политика и политическите очаквания имат по-голяма тежест от чистата ликвидност. Именно в този фон отсъствието на Дядо Коледа за втора поредна година придобива по-нюансирано значение, отколкото предполага старата пазарна поговорка.
Що е то?
Класическото "Santa Claus Rally", дефинирано от Йейл Хирш като представянето на S&P 500 през последните пет търговски дни на годината и първите два на следващата, исторически е носело положителен сигнал. Данните след Втората световна война показват, че когато този период завършва с ръст, индексът реализира средна годишна възвръщаемост от около 10,4%, като печели в приблизително 74% от годините.
Това е малко над дългосрочната средна стойност за всички години, която е около 9,2% при 71% честота на положителен резултат. Когато обаче "Дядо Коледа не се появи", картината се влошава: средният годишен ръст пада до около 5,7%, а вероятността за положителна година спада до близо 32%. Тези числа са достатъчно силни, за да подхранват тревожност, но не и достатъчно категорични, за да се превърнат в самостоятелна прогноза.
По-важното е, че историческият опит никога не е третиран като едномерен сигнал. Още Йейл Хирш настояваше, че "Santa Claus Rally" е само част от по-широка сезонна рамка, която синът му Джеф Хирш по-късно формализира като "януарския трифект". Този трифект комбинира три елемента: самото рали на Дядо Коледа, представянето на пазара през първите пет търговски дни на януари и т. нар. "януарски барометър" — движението на S&P 500 през целия месец. Именно тук анализът за следващата година става по-интересен, защото историята показва, че провалът на първия елемент може да бъде компенсиран от втория и третия.
Статистиката от 1950 г. насам е показателна. В седемте години, в които пазарът е падал по време на периода на Дядо Коледа, но януари е завършвал на положителна територия — независимо от първите пет дни — S&P 500 се е покачвал в шест от тези години, със средна годишна възвръщаемост от около 18,2%. Единственият отрицателен резултат е през 1994 г., когато спадът за годината е бил ограничен до около 1,5%. Това не отменя риска, но ясно показва, че януари като месец носи по-голяма информационна стойност от самия празничен период.
Какво се случва напоследък?
Последните години дават допълнителен контекст. Миналата година, когато Дядо Коледа отново "пропусна града", а първите 5 дни на януари донесоха символична загуба от около 0,1%, януарският барометър все пак завърши с ръст от приблизително 1,6%. Впоследствие индексът не само възстанови инерцията си, но и приключи годината с печалба над 23%. Това напомня, че сезонните индикатори работят най-добре като рамка за вероятности, а не като механичен сигнал за действие.
Причината януари да има такава тежест не е мистична, а институционална и политическа. След приемането на 20-ата поправка към Конституцията на САЩ встъпването в длъжност на президента и началото на новия Конгрес бяха преместени от март в януари. Това превръща първия месец на годината в период, в който пазарът започва да ценообразува очакванията за фискална, регулаторна и търговска политика. Особено в години след избори, януари отразява колективната преценка на инвеститорите за това дали новата или продължаващата политическа конфигурация ще подкрепи или затрудни икономическия цикъл.
Влизайки в следващата година, този политически компонент е по-силен от обичайното. Несигурността около митата, фискалните стимули и баланса между растеж и инфлация остава значителна. Това означава, че липсата на рали на Дядо Коледа не трябва да се чете като предвестник на катастрофа, а като сигнал, че пазарът навлиза в годината с повишена чувствителност към данни и политика. Именно затова както Джеф Хирш, така и Сам Стовал от CFRA подчертават, че януарският барометър остава по-надежден индикатор от самия празничен период.
Стовал добавя още един слой, който често се подценява: поведението на пазара през първото тримесечие, и по-специално дали неговото дъно пробива декемврийския минимум. Историческите данни показват, че в първата година след президентски избори, когато най-ниската точка на S&P 500 през първото тримесечие не пада под декемврийското дъно, индексът е реализирал среден годишен ръст от около 24,8% и е бил положителен в 100% от случаите. Обратната ситуация - по-ниско дъно, е свързана със среден спад от около 4% и значително по-ниска честота на положителен резултат. Това превръща началото на годината не просто в сезонен ритуал, а в структурен тест за устойчивостта на пазара.
Същността на този анализ не е в това дали Дядо Коледа се е появил или не, а в това как пазарът реагира след това. Историята не обещава, но подсказва: когато началото на годината е конструктивно, пазарът рядко се "препъва" фатално по-късно. А когато януари започне колебливо, инвеститорите получават ранен сигнал, че политическите и макроикономическите рискове ще доминират дневния ред.
д
Пазарът не търси фолклор, а последователност. И ако следващата година започне със стабилен януарски барометър, липсата на Дядо Коледа ще остане просто бележка под линия в по-широкия цикъл, а не неговата водеща тема.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
