Пазарът се движи по странни закони в моменти, когато технологията надрасне собственото си време. Днес изкуственият интелект е точно такава сила — не просто иновация, а рамката, през която пазарът гледа всичко останало. Въпросът вече не е дали AI ще промени икономиката, а дали настоящите оценки предполагат промяна, която може да се случи толкова бързо, колкото Уолстрийт очаква. И това е мястото, където цикълът започва да се разминава с логиката.
В последните месеци виждаме едно от най-силните разширения на индексните оценки от 90-те години насам. Съотношението цена/печалба на S&P 500, за следващата година, се движи около 22-23 пъти печалбата — значително над дългосрочната си средна стойност от около 16. По-важното е друго: при водещите AI коренни компании — Microsoft, Nvidia, Meta, Alphabet — оценките отразяват не просто текущи печалби, а бъдещи такива, които пазарът приема за почти неизбежни. При Nvidia съотношението цена/продажби е над 30. При Microsoft — над 12, което исторически се е случвало само веднъж: в пика на dot-com еуфорията.
Но тук е важно да се каже ясно: днешният AI цикъл не е копие на dot-com периода. Разликата е огромна. Тогава компаниите нямаха печалби, нямаха устойчиви бизнес модели, нямаха реални продукти — имаха истории. Днес водещите AI компании имат огромни парични потоци, доминиращи пазарни позиции и реални продукти. Но рискът остава, защото дори истинска технология може да бъде надценена, ако пазарът прекалено бързо впише бъдещите резултати в настоящите оценки.
Един от най-ясните сигнали за това е концентрацията. Днес първите 7 компании в S&P 500 — така наречената AI седморка — представляват около 40% от индекса. Това е по-висока концентрация дори от пика през 1999 г., когато Microsoft, Cisco, Intel и още няколко гиганта държаха около 26% от индекса. Нито преди, нито след dot-com периода пазарът е бил толкова зависим от толкова малка група компании. Това е критичен психологически сигнал: когато пазарът вярва, че "няма алтернатива", рискът става невидим.
Друг важен индикатор е така нареченият "Buffett Indicator" — съотношението между пазарната капитализация на акциите и БВП. Днес това съотношение е около 220% в САЩ — равнище, превишаващо дори dot-com върха от 2000 г., когато индикаторът достигна около 145%. При нормални цикли стойност над 120% вече подсказва за прегряване. Днешните нива са без исторически паралел. Това не означава, че балонът ще се спука утре. Но означава, че очакванията са изпреварили икономиката.
Още един маркер идва от ръста на печалбите. В третото тримесечие печалбите на компаниите в S&P 500 нараснаха с 13.4% — впечатляващо. Но оценките днес предполагат темп на растеж от 12-15% годишно в продължение на две години — сценарий, който е рядкост дори в най-силните икономически периоди. Пазарът дисконтира не просто "добро бъдеще", а "идеално бъдеще". В историята това винаги е носело риск.
Разбира се, не всичко е балонна психология. AI наистина променя производителността. Корпорациите инвестират в инфраструктура със скорост, която напомня 50-те години — друга епоха на индустриално ускорение. Nvidia продава чипове по-бързо, отколкото успява да ги произвежда. Microsoft трансформира бизнес модела си чрез AI надстройката на облака. Alphabet и Meta инвестират в AI слоеве, които променят рекламния цикъл. Amazon внедрява автоматизация в логистиката си със скорост, която досега изглеждаше научна фантастика.
Технологията е реална — и това е парадоксът. Реалността прави наратива устойчив, но наративът може да надцени реалността. Пазарът не прегрява, защото компанията е слаба — а защото инвеститорите бързат да впишат следващите 10 години в следващите 10 месеца.
Исторически паралелът с dot-com не е в самата технология, а в психологията: през 1999 г. пазарът вярваше, че интернет ще промени всичко — и беше прав. Но вярваше, че ще го направи мигновено — и това беше грешката. Механизмът беше прост: огромна технология, огромни очаквания, голямо разминаване във времето. Днес AI е много по-силна, но и много по-капиталово интензивна технология. Точно заради това рискът е двоен: индустрията може да преразходва преди да монетизира, а пазарът може да надцени преди да види резултата.
Друг паралел е темпото на реакция. В dot-com ерата акциите имаха висока волатилност, но днес ситуацията е обратна — пазарът расте почти без колебания. Индексът се движи нагоре с ниска реална волатилност — класически сигнал за пазари, в които увереността изпреварва анализа. Когато волатилността е ниска, а оценките високи, пазарът става уязвим към дори малки шокове. Това е състояние, което е психологически приятно, но статистически опасно.
Съществува и структурен риск: икономиката все повече става K-образна. Горните слоеве — акционери, корпорации, високодоходни домакинства — се възползват от AI цикъла. Долните слоеве — потребители с ограничени доходи — усещат инфлация, несигурност и структурни разходи. Този разлом не е само социален — той е икономически. Когато индексите се отделят от реалната икономика, цикълът става зависим от ликвидността, а не от потреблението. Това винаги носи риск.
Тук идва и важният политико-финансов аспект. Предстоят избори в САЩ. Фискалната политика е по-гъвкава, а лихвената среда омеква. Това създава цикъл на "финансова благодат", който поддържа индексите — но също така прави пазарите зависими от политика. А зависимият пазар е по-малко устойчив.
Но въпреки всички тези рискове, има нещо фундаментално, което отличава AI цикъла от всички останали: реалността ще оправдае част от очакванията. Технологията ще промени индустриите, компаниите, икономиките. Печалбите ще растат. Въпросът не е дали AI ще победи. Въпросът е темпото, с което това ще се случи — и разминаването между това темпо и темпото на пазарните очаквания.
Това е същността на тревогата в момента: днешният риск не е в това, че AI е балон. Рискът е в това, че темпото, с което пазарът дисконтира бъдещето, изпреварва капацитета на икономиката да го произведе. Нито един бичи пазар не се е сринал заради технология. Сривали са се заради прекалено бързи очаквания към нея. Ако историята учи на нещо, то е, че най-големите трансформации се раждат в периоди на свръхочаквания — но корекциите се случват в периоди на разминаване.
Пазарът днес не живее в балон. Живее в ускорение. Но ускорението, ако не бъде подкрепено от фундаментална реалност в следващите години, неизбежно се превръща в напрежение. И това напрежение е истинската крехкост на ерата.
Основната несигурност идва от разминаването между скоростта на очакванията и скоростта на реалната икономическа трансформация.
Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.



USD
CHF
EUR
GBP