Създава ли се AI балон?

Пазарите навлязоха в месец ноември с усещането, че сме на ръба на нова технологична ера - или на нов балон. Инвестициите в изкуствен интелект се изстреляха до нива, които напомнят златната треска на 1999 г., а пазарната концентрация на Big Tech вече придобива исторически мащаби. Технологичният сектор представлява над 35% от стойността на индекса S&P 500 - най-високият дял в историята - и е отговорен за почти две трети от ръста на печалбите в третото тримесечие. Инвеститорите са разделени: едни виждат в това началото на нов дългосрочен цикъл на иновации, други - опасно дежавю от края на 90-те, когато рационалните оценки се разтвориха в еуфорията на "новата икономика".

Биковете твърдят, че този път е различно. Аргументите им звучат убедително: компаниите, които днес харчат стотици милиарди за AI - Microsoft, Amazon, Alphabet, Meta - не са стартъпи без приходи, а глобални корпорации с устойчиви бизнес модели и огромни парични потоци. Те могат да си позволят да инвестират, защото вече доминират пазарите. И наистина, ако Meta удвои капиталовите си разходи до 70 милиарда долара, Amazon до 125 милиарда, а Alphabet до 92 милиарда, това не е спекулация, а стратегическа надпревара за инфраструктурна хегемония. Подобно на железопътните компании през XIX век, те строят релсите, по които ще се движи новата икономика.

Но мечките напомнят, че така звучеше и преди всеки исторически балон. В края на 90-те Microsoft, Cisco и Intel имаха печалби, клиенти и пазарен дял - и все пак загубиха между 60% и 80% от стойността си, когато реалността настигна очакванията. Бившият главен икономист на Merrill Lynch Дейвид Розенбърг предупреждава, че подобно откъсване от фундаментите вече е факт. Шилъровото P/E съотношение - коригирано за цикъла - стои повече от две стандартни отклонения над историческата средна стойност, а за да оправдае текущите оценки, печалбите на компаниите в S&P 500 трябва да растат с 15% годишно до 2030 г. - двойно над историческия темп. Историята показва, че когато оценките се изкачат толкова високо, реалността рядко догонва очакванията.

И все пак, разликата между 2000 г. и 2025 г. е в мащаба и в характера на самата икономика. Дот-ком балонът беше за "идеи", които тепърва търсеха приложение. Днешната AI вълна е за изчислителна мощ, която вече се използва ежедневно - от облачните услуги до медицинската диагностика. Проблемът не е в технологията, а в скоростта, с която капиталът се насочва към нея. Когато компании с трилионна капитализация увеличават разходите си с по 30-40% годишно, а пазарът реагира с ентусиазъм вместо с предпазливост, това е класически симптом на късна фаза в цикъла на еуфорията.

Исторически паралели има много. В края на 1920-те радиото беше "революцията, която ще промени света". През 1969 г. всички искаха акции на "новите електронни чудеса". През 1989 г. Япония вярваше, че нейните технологии ще завладеят всичко. Всеки път имаше иновация, която наистина трансформираше света - но и балон, който се спука, преди ефектът ѝ да се реализира изцяло. Инвеститорите често подценяват колко време е нужно, за да се материализира стойността на една технологична революция. Интернет промени света, но десет години след срива на Nasdaq. Изкуственият интелект вероятно ще го направи отново - но може би не по линията на текущите борсови оценки.

Реалността е, че AI вече движи пазарите, но и изкривява перспективите. При толкова висока концентрация на капитал в шепа компании, всяко разклащане може да има системен ефект. Инвеститорите днес не купуват просто Microsoft или Nvidia - те купуват самата идея, че AI ще увеличи корпоративните печалби експоненциално. Ако това очакване се забави дори с година-две, оценките могат да се свият драматично.

Европа изостава с внедряването на AI. Как местният бизнес конкурира Китай и Америка?

Скандинавските страни са сред водещите във внедряването на изкуствен интелект на Стария континент

И все пак, балоните не са само катастрофи - те са и двигател на иновацията. Железопътният балон в XIX век остави след себе си инфраструктура, която изгради индустриалната Америка. Интернет балонът от 2000 г. унищожи трилиони капитализация, но отвори пътя за Amazon, Google и облачните технологии. Днес AI балонът, ако се спука, ще остави след себе си суперкомпютри, алгоритми и архитектури, които ще оформят икономиката на следващите десетилетия. Въпросът е кой ще оцелее, за да ги използва.

В краткосрочен план вероятно ще видим нови рекорди. Потокът от пари, вливащ се в технологиите, продължава да надделява над страха. Но под повърхността се надига същият когнитивен риск, който предхождаше всички големи корекции - увереността, че този път фундаментите не важат. А пазарите винаги намират начин да опровергаят подобна увереност.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.