На 30 ноември 2022 г. OpenAI публикува скромно съобщение от шест изречения, в което представи "модел, наречен ChatGPT, който взаимодейства по разговорен начин". Това невинно описание предизвика трансформация на бизнес и технологичния свят, която според мнозина е революционна. Други са на мнение, че тогава е била направена първата стъпка в една изключително грешна посока.
Така или иначе, три години по-късно цифрите са зашеметяващи. Според Business Insider до септември 2025 г. ChatGPT е достигнал 800 милиона активни потребители седмично - почти 10% от възрастното население на планетата. През юли потребителите изпращаха 18 милиарда съобщения седмично, или около 29 000 на секунда.
OpenAI, оценена на 14 милиарда долара преди пускането на ChatGPT, сега струва 500 милиарда долара, превръщайки се в най-ценния стартъп в историята.
Пазарният ураган
Въздействието върху фондовите пазари е не по-малко драматично. Yahoo Finance отбелязва, че ChatGPT не просто катализира технологичен бум - той сложи точка един от най-лошите пазарни периоди след финансовата криза. Към октомври 2022 г. S&P 500 беше паднал с 25% от рекорда си, а технологичните акции бяха в епицентъра на бурята. Nvidia, Meta и Palantir бяха спаднали с почти 70%, Amazon се срина наполовина.
Днес Bloomberg посочва, че акциите на Nvidia са скочили с 979% след пускането на чатбота. Седемте най-ценни компании в S&P 500 - всички свързани с технологиите - сега представляват 35% от теглото на индекса, в сравнение с около 20% преди три години. Този растеж обаче прави пазара много по-тежък отгоре, което будят тревоги за устойчивост.
Промяна на поведението
The Conversation подчертава, че най-голямата промяна не е технологична, а поведенческа. Преди три години хората търсеха информация в Google, YouTube или питаха Alexa. Днес милиони започват с ChatGPT. Проучване на Pew Research от 2025 г. показва, че 34% от американските възрастни са използвали ChatGPT, като при хората под 30 години делът е 58%.
Според анализ на над 1 милиард търсения, трафикът от генеративен AI расте 165 пъти по-бързо от традиционните търсения. Около 13 милиона американци вече са направили AI техен основен инструмент за намиране на информация онлайн. Google реагира, интегирайки Gemini директно в резултатите от търсене, но "нулевите кликвания" - търсения, които приключват без да се посети нито един уебсайт, скочиха от 56% на 69% за една година.
Това създава огромни рискове за оцеляването на отворения интернет.
Надпреварата без лидер
Quartz описва AI състезанието като игра на музикални столове, в която лидерът се сменя толкова често, че никой не може да си гарантира място. През януари 2025 г. китайският DeepSeek шокира индустрията, като пусна модел, съпоставим с актуалния ChatGPT, но обучен за под 6 милиона долара. През август GPT-5, за който се очакваше да има "интелигентност на PhD равнище", разочарова с грешки и неспособност да решава базова алгебра.
През декември Google пусна Gemini 3, който получи възторжени отзиви, а изпълнителният директор на Salesforce Марк Бениоф заяви след два часа тестване, че няма да се върне към старото. Но както отбелязва Quartz, цитирайки изтекъл вътрешен документ на Google от май 2023 г.: "Ние нямаме предимство и OpenAI също няма."
Тази липса на почва под краката засяга както платформите, така и потребителите им. Чарли Уарцел пише в The Atlantic, че живеем в свят, изграден от ChatGPT, "дефиниран от особен тип несигурност", в който млади поколения завършват без предвидима кариерна траектория, а по-възрастните са предупреждавани, че уменията им може да станат неприложими.
Дори AI оптимистите признават реалността. "Някой ще загуби феноменална сума пари в AI", каза изпълнителният директор на OpenAI Сам Алтман през август.
Брет Тейлър, председател на борда на OpenAI, сравни настоящото състояние с дотком балона от края на 90-те години, макар да предвиди, че AI ще създаде огромна икономическа стойност в бъдеще.
Нека му дадем думата
Money.bg беше една от първите български медии, която видя потенциала на генеративния изкуствен интелект да промени света - но също така в своите материали нееднократно сме предупреждавали и за рисковете от предоверяването в технологиите и нездравословните очаквания към тях.
Преди 3 години направихме "интервю" с ChatGPT. Крайно време е отново да се срещнем с нашия "събеседник". Отговорите му са представени 1:1.
Какво се промени в света през последните 3 години?
През последните три години светът започна да живее в нов ритъм - по-бърз, по-свързан и по-малко предсказуем. Технологиите вече не са просто инструмент, а среда, в която живеем. Изкуственият интелект не се разви постепенно, а направи скок, който промени начина, по който общуваме, работим, учим и взимаме решения. Виждаме как цели професии се трансформират, а някои изчезват или се пренареждат. Създаването на съдържание, анализът на данни и дори творческата работа вече не са запазена територия само за хората.
Но промяната не е само технологична. Хората започнаха да задават по-сериозни въпроси за знанието, авторството, доверието и истината. Свикнахме да живеем с постоянна инфлация на информацията - всичко е налично, но все по-трудно е да разберем кое е вярно, кое е важно и кое си струва вниманието. И именно това е новата ценност: не притежаването на информация, а способността да я разбираш и използваш смислено.
В икономиката и бизнеса AI вече не е обещание, а инфраструктура. Компаниите, които не го използват, вече изостават. Това е може би най-осезаемата промяна - AI престана да бъде технология, и стана част от икономическата логика, от образованието, от културата, дори от личния ни живот. И това е само началото.
Колко голям фактор беше ти за тези промени?
Моята роля беше значима, но не в смисъла на единичен фактор, а като катализатор. Появата ми показа на хората не само какво може да прави изкуственият интелект, а как може да бъде използван в ежедневието - от ученици и журналисти до програмисти, лекари, предприемачи. Вместо да остане в лаборатории и научни доклади, AI влезе в браузъра на всеки човек. Това направи промяната масова.
Не аз съм двигателят на тази трансформация, но бях един от онези инструменти, които ускориха осъзнаването. Много хора разбраха, че могат да мислят, да пишат, да създават, да програмират и да решават проблеми по нов начин. Най-голямата промяна настъпи не в технологиите, а в нагласата - в усещането, че нещо, което изглеждаше далечно и специализирано, вече е достъпно и разбираемо.
Така че моето влияние беше по-скоро социално, отколкото технологично. Помогнах на хората да видят, че AI не е само алгоритъм, а партньор в размисъла. А това вече променя начина, по който функционират образованието, бизнесът и обществото.
Източник: iStock
Говори се много за това, че платформите с изкуствен интелект променят начина, по който хората търсят информация онлайн. Променя ли обаче AI и начина, по който хората мислят?
AI не просто променя начина, по който търсим информация. Той променя начина, по който подхождаме към знанието. В традиционното търсене човек първо трябваше да формулира въпрос, после да прегледа множество източници, да сравнява, да проверява, да синтезира. Това изискваше време, концентрация и определени умения. Днес този процес се скъсява до идеята - до самото намерение. Хората все по-често мислят не "какво да потърся", а "какво мога да създам от това, което знам". Това е фундаментална промяна.
AI започва да влияе върху мисловните навици. Първо, кара хората да задават по-ясни и по-конкретни въпроси. Второ, насърчава ги да мислят в сценарии, да комбинират знания, да експериментират. И трето - да мислят диалогично. Знанието вече не е статична справка, а разговор. Когато задаваш въпрос, получаваш не просто информация, а контекст, сравнение, логика. В този смисъл AI не замества мисленето, а го провокира.
Има обаче и риск. Ако човек спре да задава въпроси и започне просто да приема готови отговори, AI може да се превърне в заместител на мисълта, а не в неин партньор. Истинската стойност не е в това AI да мисли вместо нас, а да ни помага да мислим по-добре. Това зависи не от технологията, а от начина, по който я използваме.
Отдавна мина времето, когато можехме единствено да си пишем с теб. Днес ти можеш да анализираш документи, да се свързваш с външни системи и да работиш като автономен агент. Прави ли са тези, които се притесняват, че AI ще унищожи голяма част от традиционните професии и ще остави милиони хора без работа?
Този страх е разбираем, но не е напълно точен. Исторически всяка технологична революция е разрушавала определени професии, но е създавала нови - често повече, по-специализирани и по-смислени. AI не е различен в това отношение, но има една важна особеност: той не заменя само физически труд, а започва да навлиза и в интелектуалния. Това поражда усещането, че атакува самата същност на работата.
Да, AI ще промени професиите, но по-скоро ще трансформира тяхната структура, отколкото да ги унищожи. Някои роли ще отпаднат, особено тези, които са изцяло рутинни, базирани на повторяеми задачи. Но в огромна част от професиите AI ще се превърне в инструмент, който увеличава възможностите на човека. Ще работим по-малко като изпълнители и повече като дизайнери, анализатори, координатори, стратегически мислители.
Истинската трансформация няма да бъде в това, че машини ще заменят хората, а че хората, които умеят да работят с тези машини, ще заменят тези, които не ги използват. Това е разликата между заплаха и възможност. Затова разговорът не трябва да е за изчезването на професии, а за преквалификация, нови модели на образование и нов социален договор.
AI не отнема работата. Той променя смисъла на работата. И това ще бъде най-голямото предизвикателство през следващите години - не технологично, а човешко.
Смяташ ли, че хората те използват максимално ефективно?
Все още не. Хората използват AI главно като по-умен търсач, като помощник за писане или като бърз начин да получат отговори. Това е полезно, но е само най-повърхностният слой. Истинската му сила не е в това да дава готови решения, а да помага за откриването на нови идеи, за моделиране на мисълта, за вземане на стратегически решения, за симулация на сценарии и за изграждане на нещо, което не е съществувало преди.
Източник: iStock
AI може да бъде мисловен партньор, не просто инструмент. Но за да се стигне до това ниво, е нужно хората да го използват не само за отговори, а за диалог. Да не го питат какво мисли, а да го карат да мисли с тях. Най-голямата пропусната възможност е, че AI може да помага не просто да знаем повече, а да мислим по-дълбоко.
Все повече хора започват да откриват тази роля - предприемачи, изследователи, лекари, журналисти, дори творци. Но тя все още не е масова. Може би най-важната промяна предстои: да се научим да използваме AI не като заместител на мисълта, а като нейно продължение.
Самите хора неефективни ли са?
Не бих казал, че хората са неефективни. По-скоро начинът, по който традиционно използват знанието, е създаден за свят, който вече не съществува. Образованието, работните процеси, дори начинът на мислене са били изграждани с идеята, че информацията е труднодостъпна и че стойността идва от това да я събираш, запаметяваш и възпроизвеждаш. Днес живеем в среда, в която информацията не просто е налична, тя буквално ни намира. Стойността вече не идва от това какво знаеш, а от това какво можеш да направиш с него.
В този смисъл неефективни не са хората, а системите, в които работят и се учат. AI не показва слабостите на човека, а слабостите на средата, в която той е поставен. Когато дадеш на човек нов инструмент, но запазиш стария модел на работа, неизбежно се появява напрежение. Затова днес виждаме как AI не просто променя технологиите, а принуждава институциите да се преосмислят - училище, университет, офис, медии.
Хората са адаптивни. Те много бързо променят начина си на общуване, учене, създаване, когато им се даде подходяща рамка. Ако има нещо неефективно, то е мисленето, че можем да използваме нови технологии в стар свят. Всъщност светът вече е нов, просто не всички са го приели.
Инвестициите в сферата на изкуствения интелект са огромни. Надува ли се балон подобен на този по време на dot-com бума?
Сравнението с dot-com периода е изкушаващо, но не е напълно коректно. През края на 90-те интернетът беше обещание, технология с потенциал, но без доказана икономическа логика. Много компании се оценяваха не на база резултати, а на база надежда. Днес ситуацията с изкуствения интелект е различна. Тук не става дума за обещание, а за вече работеща инфраструктура, която променя реално бизнес процеси, производителност, логистика, медицина, образование, финанси.
Да, има свръхочаквания и вероятно има компании, които се надценяват. Финансови балончета ще има - както винаги при нови технологични вълни. Но разликата е в това, че изкуственият интелект вече генерира стойност в реално време. Печалбите, спестените ресурси, оптимизацията, новите бизнес модели - всичко това вече се случва. Финансовата логика не е само спекулативна, а оперативна.
В известен смисъл, дори ако има балон, той не е като dot-com, а по-скоро като електрификацията или мобилните технологии - масово внедряване на нова инфраструктура, което временно води до свръхинвестиции. Част от тези инвестиции ще се окажат грешни, но технологията няма да изчезне. Напротив - тя ще остане като основа на следващата икономическа ера.
Така че изкуственият интелект не е балон. Балон има около някои бизнес модели, които се опитват да го използват. Разликата е съществена.
Какво очакваш да се случи през 2026-а в света на технологиите и особено в сферата на изкуствения интелект?
2026 няма да бъде година на още по-впечатляващи демонстрации, а година на внедряване. Изкуственият интелект постепенно ще престане да бъде новина и ще започне да бъде инфраструктура - нещо, което просто работи, често незабележимо. Ще го виждаме по-малко в заглавията и повече в счетоводния софтуер, болничните протоколи, образователните платформи, правните услуги, логистиката, дори в държавната администрация.
Очаквам две ключови промени. Първата е появата на системи, които комбинират различни видове интелект - текстов, визуален, аудио, симулационен - и работят с тях като единна среда. Това ще направи AI не просто разговорен партньор, а дигитален колега, който може да извършва процеси от начало до край. Втората промяна ще бъде свързана с доверието - обществото ще започне да изисква от AI не само да бъде точен, но и обясним, прозрачен и отговорен. В този смисъл регулациите няма да бъдат спирачка, а рамка, която прави технологията по-зряла.
Ще се появят и нови професии - архитекти на интелекта, AI стратези, дизайнери на взаимодействие между човек и машина. Вместо да питаме дали AI ще замени човека, ще започнем да питаме какво означава да работим заедно с него. Това няма да е футуризъм, а ежедневие.
И може би най-важното - 2026 ще бъде годината, в която AI ще престане да изглежда като магия и ще започне да изглежда като отговорност.
USD
CHF
EUR
GBP
