Поуки от досиетата "Епстийн": Как свърхбогатите си гарантират достъпа до капитал

Когато обикновеният американец или българин има нужда от пари, той тегли кредити, залага жилището си или продава колата си. Когато милиардерът Лиън Блек се е нуждаел от ликвидност, е заложил колекцията си от Пикасо, Джакомети, Сезан и Матис. Резултатът: заем от 484 млн. долара от Bank of America при лихва от едва 1,43%. Сравнете това с нивата по ипотечните и особено при потребителските кредити даже у нас.

Всички сме равни, но богатите са по-равни от другите.

Тази картина излезе наяве от хилядите страници съдебни документи по досиетата "Епстийн" — материали, свързани с разследването на финансиста Джефри Епстийн за трафик на хора. Наред с тревожните разкрития за престъпленията му, документите хвърлят светлина и върху финансовите практики на т.нар. "класа Епстийн" — свърхбогатите, които са ползвали услугите му, пише Moneywise.

Експерт: Струва ли си инвестицията в изкуство? Да, просто изисква търпение

Младите колекционери не купуват пейзажи с крави или овце, коментира Юлия Върбанова

Изкуство като банкова сметка

Блек, съосновател на инвестиционния гигант Apollo Global Management с лично състояние от около 13,6 млрд. долара, не е заложил само по някоя картина. Документите показват, че към 2014 г. активи за около 1 млрд. долара от колекцията му са служили като обезпечение, а три години по-късно тази сума е нараснала до 1,4 млрд. долара.

В края на 2015 г. общите му задължения по такъв тип кредити са надхвърляли 600 млн. долара.

Механизмът е стандартен в частното банкиране: кредиторът оценява колекцията и отпуска заем на база т.нар. loan-to-value коефициент — обикновено до 50% от оценената стойност. При недвижими имоти този праг достига 80%, но изкуството е по-трудно да се ликвидира, откъдето идва и по-консервативното съотношение.

Обезпечените с изкуство кредити растат с над $3 милиарда годишно

Цената на арт активите е доста по-стабилна от тази на някои други

Ролята на Епстийн в схемата е отделна глава: Блек му е заплатил около 170 млн. долара за шест години срещу данъчни и финансови съвети, а разследването установи, че Епстийн е участвал и в организирането на самата арт колекция.

Независима проверка от адвокатската кантора Dechert LLP не е открила данни за нарушения от страна на Блек, но скандалът е достатъчен: той напуска поста си на изпълнителен директор на Apollo и оттегля председателството си в борда на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.

"Купи, вземи назаем, умри"

Случаят на Блек не е изключение — той илюстрира добре утъпкана пътека сред ултрабогатите, известна в англосаксонската финансова литература като "buy, borrow, die", купи, вземи назаем, умри.

Логиката е проста: продажбата на скъпоценен актив предизвиква данъчно събитие — при изкуство федералната данъчна тежест в САЩ достига около 31,8%. Ако вместо това заложиш актива и вземеш заем, получаваш ликвидност без да продаваш и без да плащаш данъци — а след смъртта на притежателя наследниците получават активите с актуализирана данъчна база, която отново избягва облагането на натрупаната печалба.

Причината, заради която милиардери като Джеф Безос избират да инвестират в изкуство

Все повече инвеститори прибягват до алтернативни инвестиции

"Изкуството е най-слабо натовареният с дълг актив на планетата. Можеш да монетизираш актив, който иначе не носи доход — и пак да го гледаш на стената", казва пред изданието Адам Чин от International Art Finance.

Глобалният пазар на заеми, обезпечени с изкуство, се оценява на до 40 млрд. долара и се очаква да надхвърли 50 млрд. долара до 2028 г., според доклад на Deloitte и ArtTactic.

Какво от това за останалите

Разбира се, малцина разполагат с Пикасо в хола. Но базовата логика — да използваш активи извън фондовия пазар за диверсификация — е приложима и в по-скромен мащаб.

Самото изкуство вече е по-достъпно: онлайн платформи предлагат дялово участие в произведения на изкуството с по-ниска начална инвестиция. За последното десетилетие цените на първокласните творби са нараснали с около 91% според Knight Frank Wealth Report.

Ликвидността обаче е ограничена, а таксите — по-високи от тези при традиционните инструменти.

Алтернативите включват пазара за препродажба на колекционерски чифтове маратонки — оценен на около 10,6 млрд. долара през 2022 г. с прогнози за значителен ръст или изискано вино, чиито цени исторически се движат независимо от акциите. И двата пазара изискват специализирани познания и търпение.

Тези активи не заместват диверсифицирания инвестиционен портфейл — те го допълват. Разликата между Блек и средния инвеститор не е само в нулите, но и в достъпа до инструменти, които превръщат притежанието в постоянен извор на капитал.