Енергийната трансформация на България върви с ускорено темпо, а страната ни се очертава като един от водещите пазари за системи за съхранение на енергия в Европа. Това стана ясно по време на кръглата маса "Енергийната трансформация на България - ускоряване към 2030: Инвестиции, регулации и технологии за конкурентоспособна енергетика и икономика", организирана от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) и Центъра за изследване на демокрацията.
В началото на дискусията бе подчертано, че енергийният преход не е само климатична, а и икономическа тема. Мартин Владимиров, директор програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията, представи анализ, според който държавите в ЕС с по-нисък въглероден интензитет на енергетиката имат и значително по-ниски цени на електроенергията.
"Това потвърждава икономическата логика на декарбонизацията и необходимостта България да ускори своя преход, за да остане конкурентоспособна и да задържи индустриални инвестиции", подчерта той.
Енергийната трансформация на страната се случва на фона на силно активен регионален пазар в Югоизточна Европа, където Румъния, Гърция и Турция вече инвестират масирано във ВЕИ и съхранение, за да осигурят евтин ток за потребителите и бизнеса. България започва да наваксва изоставането - както по линия на възобновяемите мощности, така и в съхранението.
"България бързо се превръща в държава със стабилна мрежа, модерни технологии и съоръжения за съхранение на енергия, които позиционират страната ни като най-голямата батерия", заяви министърът на енергетиката Жечо Станков.
Той посочи, че с финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост страната изгражда близо 10 000 MWh капацитет за съхранение, а по програмата RESTORE предстои добавяне на още 5 000 MWh.
Министър Станков обърна внимание и на усилията за модернизация на електропреносната мрежа, интерконекторите и регионалната свързаност, както и на мерките за подпомагане на домакинствата и за справедлив преход в Маришкия басейн.
Числата зад амбицията "България - балансьор на региона" бяха потвърдени и от изпълнителния директор на ЕСО Ангелин Цачев: "ЕСО вече е сключил договори за батерийни мощности, надхвърлящи 10 000 MW / 35 000 MWh. Част от тези проекти няма да бъдат реализирани веднага, но инвеститорският интерес показва, че България ще продължи да добавя капацитет за съхранение и ще бъде основният балансьор в региона."
Председателят на АПСТЕ Никола Газдов постави акцент върху регионалния контекст и необходимостта България да продължи ускорено развитието на ВЕИ сектора:
"България не е остров - ние сме част от един общ регионален пазар. Румъния, Гърция и Турция инвестират ударно във възобновяема енергия, защото това гарантира евтин ток за потребителите. България изоставаше, но през последните години бяха проведени дълго отлагани реформи и вече започваме да наваксваме."
Газдов обаче предупреди, че липсата на нови вятърни мощности от 2015 г. насам е "антирекорд в ЕС", въпреки че страната разполага с над 3 GW подготвени проекти:
"Вятърната енергия гарантира ниски цени и през зимата, когато соларните централи работят с намален товар. Индустрията има нужда от този евтин ток, но заради хибридна пропаганда и недовършени реформи, проектите се бавят."
"България се превърна в регионален лидер в съхранението - над 1500 MWh вече работят, а догодина очакваме над 10 000 MWh", допълни той.
Според Председателя на КЕВР Пламен Младеновски развитието на системите за съхранение поставя нови изисквания към пазара и изисква активен мониторинг: "България е първата страна в ЕС, в която системите за съхранение достигат толкова значим дял спрямо размера на електроенергийната система. Може да се каже, че сме "лабораторията за батерии" на Европейския съюз.
Това изисква засилен регулаторен мониторинг, за да може институциите да се движат със скоростта на пазара и така да гарантираме сигурност и стабилно управление."
Младеновски сподели с присъстващите, че КЕВР предвижда да въведе механизъм, който позволява присъединяване на различни технологии - вятър, слънце, батерии (BESS) - към една и съща точка на присъединяване (т. нар. cable pooling). Така съществуващият мрежови капацитет ще се използва по-ефективно и ще се ускори реализацията на нови инвестиционни проекти.
Той обяви и идея за въвеждане на "регулаторен експеримент": "Идеята е регулаторът да плати на представителна извадка от български семейства да се включат в експеримент, който ще тества модели за участие на свободния пазар. Така ще съберем реални данни да оценим ползите и рисковете от либерализацията за домакинствата."
От гледна точка на технологиите и бизнес моделите, енергийният сектор навлиза в нов етап, подчерта изпълнителният директор на Sunterra Емил Шопов:
"Батериите не са допълнение - те променят правилата на играта, защото превръщат производителите от пасивни участници в активни играчи. Бъдещето е в хибридните централи, интегриращи производство, съхранение и интелигентна търговия. В следващите години няма да има много ВЕИ проекти без интегрирано съхранение."
Регионалният пазар също играе ключова роля в оформянето на цените и модела на инвестиции. Главният търговски директор на Enery Северин Въртигов отбеляза, че България, Румъния и Гърция споделят сходни ценови профили заради разширеното присъствие на соларни мощности.
"Цените в региона са свързани. Затова имаме стотици часове годишно с много ниски или отрицателни цени - основно, когато е слънчево и соларните централи имат високо производство. Но и когато в Румъния или Гърция е ветровито и има силно производство от техните ветрогенератори", допълни още той.
USD
CHF
EUR
GBP
