Геотермалната енергия си поставя за цел да надмине ядрената до 2050 година

Още през Античността древните римляни са използвали естествената енергия на земята, за да отопляват баните си, а по-късно учените прилагат подобен принцип, за да разработят парните машини.

Въпреки чистия начин на производството на електричество от геотермална енергия, малко места по света могат да се похвалят с естествени предпоставки за този процес... поне досега.

Производство

Днес едва под 1% от цялата енергия по света е в резултат на геотермални процеси. Само по себе си производството ѝ е просто - поставяне на турбина в райони, в които водата се превръща в пара, преминавайки през естествени пукнатини, които са достатъчно близо до повърхността.

Най-големите предизвикателства пред развитието на геотермалната енергия са необходимостта от голям обем финансови средства и високият рискът от грешка. Локализирането на точното място за сондаж е трудно, защото по естествен път се срещат рядко, обяснява пред The Economist Виджай Вайтисваран - експерт в областта на енергийните и климатичните иновации.

Източник: iStock

Докато при търсенето на петрол или природен газ инвестицията е по-приемлива заради много по-голямата печалба, то в този случай крайната награда е просто... пара.

Технологичен пробив за милиарди: Създадоха система, която произвежда чиста енергия чрез изкуствена фотосинтеза

Полученият водород може да бъде използван директно като чисто гориво

Ренесанс на идеята

В последно време проучванията на възможностите на геотермалната енергия привличат интереса на големи компании като Google, Meta и други. Причината - развитието на изкуствения интелект и създаването на центрове за данни, които се нуждаят от все повече електричество.

Сега тези бизнеси инвестират във фракинг, многостранно сондиране и сеизмични наблюдения, в опит да повторят успеха на шистовата революция, без да обявяват намеренията си публично.

Иновативен метод

В опит да намалят риска от грешно локализиране на геотермален източник, учените достигат до идеята сами да създадат такова. За целта те имитират естествения процес, като инсталират две тръби, които се движат не само вертикално, но и хоризонтално.

С помощта на хидравлично разбиване, те създадат пукнатини в скалата, които се пълнят изкуствено с вода. Благодарение на температурата на земята на тази дълбочина, течността се превръща в газ, който се засмуква от втората тръба, където задвижва турбина на повърхността, създавайки електричество.

Източник: The Economist

Макар Министерството на енергетиката на САЩ да финансира подобни проучвания от десетилетия, големият научен пробив се осъществява една наскоро, благодарение на стартиращи компании за чиста енергия като Fervo. Стойността ѝ е над 1,4 милиарда долара, основана е от няколко завършили Станфорд и е подкрепена от Бил Гейтс, Google и други големи бизнеси от Силициевата долина.

Предимства

Въпреки че методът напомня използвания от петролните компании, той не включва вредни химикали, а строгият контрол предотвратява земетресенията, които са причинявани от фракинга поради невнимание преди десетилетия, обяснява експертът.

Освен че този вид енергия е зелена, тя се отличава от слънчевата или вятърната със своята постоянност - не зависи от същите природни условия.

Източник: iStock

"Геотермалният кладенец работи непрекъснато и това е идеално за базово натоварване или по-специално за центрове за данни с изкуствен интелект, но и за други видове приложения. Той е дори по-надежден от ядрената енергия, която сме виждали по целия свят с много прекъсвания и недостатъци в инженерния дизайн", обяснява Вайтисваран.

По-новите проучвания показват, че чрез този метод излишната енергия няма да се губи, благодарение на технология, която ще позволява изключването на системите, без риск за повредата им, а съхранението ѝ може да продължи с дни.

С над 1500 MWh: България е регионален лидер в съхранението на енергия, може да е добрият пример за цяла Европа

Никола Газдов предупреди, че липсата на нови вятърни мощности от 2015 г. насам е "антирекорд"

Има ли бъдеще

Оказва се, че не само научният интерес към геотермалната енергия се е засилил, но и този на бизнеса и управляващите. Според Вайтисваран компанията Fervo вече има сключен договор с Californian Utility, за разработване на няколкостотин мегавата електроенергия за продажба.

"Това е най-големият търговски договор в историята на индустрията. Те ще започнат да произвеждат платена електроенергия в началото на 2026 г. И това е първият път, когато в тази сфера виждаме новите технологии да постигат такъв търговски пробив", обяснява експертът.

Доклад на Международната агенция по енергетика прогнозира инвестиционен бум от трилиони долари до 2035 г. в сектора, при предприемането правилните политики.

Подобни са и очакванията на Американското министерство на енергетиката. "Ако политическите предизвикателства, бъдат преодолени, геотермалните технологии имат потенциала да постигнат три пъти по-голямо енергийно производство от всички американски атомни електроцентрали днес до 2050 г.", смята Виджай Вайтисваран.

За да се изпълнят тези прогнози, експертът вижда нуждата от три основни промени. Една от тях е разграничаване на производството на геотермална енергия от добива на нефт и природен газ. Според него общата законова рамка възпрепятства развитието на новата технология. Някои страни по света като Индонезия вече имат отделен регулаторен орган, който позволява по-бързото взимане на решения.

Втората му препоръка е установяване на функционален сеизмичен надзор, подобно на Аржентина, където фракингът е наблюдаван и насърчаван. Като трета важна стъпка определя осъзнаването на възможностите, които дава по-дълготрайното съхранение на енергия.

Благодарение на развитието на технологиите и разходването на все повече енергия, бизнесът осъзна нуждата от по-ефективни, екологични и нестандартни алтернативи. Инвестициите им в науката най-накрая дават възможност за разработването на отдавна проучвани методи и технологии.

Тази година за първи път слънчевата енергия изпревари природния газ в Турция

Соларните търгове са генерирали над половин милиард евро приходи за държавата