Реиндустриализация на Запада? Ето какви са ключовите стъпки

Когато Маргарет Тачър и Дън Сяопин поемат властта в края на 70-те, и двамата са на мисия, но с коренно различни чертежи в джобовете. Това е най-видимо по резултатите: Великобритания се превърна в икономика на услугите, която внася всичко - от чипове до карфици, докато Китай стана индустриалният хегемон, диктуващ правилата при електромобилите и изкуствения интелект. Това пише "Гардиън" в свой материал.

Киър Стармър вероятно е усетил иронията на ситуацията по време на визитата си в Пекин миналата седмица. Истината обаче е, че почти всеки политически лидер от западния свят би имал същите впечатления, ако хване самолета до Китай.

Урокът, който боли: Производството има значение

Британската икономика днес е 80% услуги - десет пъти повече от производството. Проблемът е, че е много по-трудно да повишиш ефективността на един фризьор или барман, отколкото на робот в завод.

Британското издание е категорично - страната няма да просперира, без да възстанови производствената си база. Алтернативата не е утопия от високоплатени "работници на знанието", а нискотехнологичен сектор на услугите, доминиран от финансите.

Машиностроителната индустрия в Германия продължава да се свива - вече три години

Какви са очакванията за 2026 година

Есенцията на тачъризма беше, че пазарът решава всичко. Ако Британия е добра в банковото дело - нека прави само това, докато другите строят кораби. Но услугите не съществуват във вакуум; те зависят от машини, инфраструктура и енергия. Когато не ги произвеждаш, ги внасяш.

А пандемията през 2020 г. брутално показа какво се случва, когато глобалните вериги на доставки замръзнат.

У нас ситуацията не е невероятно по-различна. Аутсорсинг секторът със своите над 100 000 добре платени служители е с огромно значение за икономиката, но е уязвим на външни шокове и представители на водещите компании от него открито говорят за това колко е важно да се придвижваме нагоре по веригата на стойността, което често значи развойна дейност.

ЕС сам си е докарал повече търговски щети, отколкото са му причинили US санкциите

Вътрешната търговия в евросъюза се е свила за първи път от десетилетие

Индустрията у нас има своите добри примери, но все още има и много предприятия, които се задоволяват само с най-нискоквалифицираните дейности, които и най-лесно могат да напусната страната ни заради, например, увеличение на минималната заплата.

Така или иначе, икономиката на България днес е над 60% услуги и по-малко от 25% индустрия.

Как се връщат заводите?

За да се вдигне делът на производството (от 8% на скромните 10% в случая на Великобритания), е необходим колосален натиск. Според "Гардиън" това изисква три ключови стъпки:

• Институционална сила: Министерство на икономиката, което може да се противопостави "рационализаторите" в Министерството на финансите. Инвестициите - публични и частни, са жизненоважни.
• Защита на местното: Как една западна компания за електромобили да оцелее срещу евтините китайски модели? Отговорът е активна държавна намеса: изискване за местни компоненти, политика "Купувай родно" и субсидии, подобни на тези на Джо Байдън в САЩ. Подобен механизъм все по-ясно се очертава и на равнище ЕС.
• Призмата на развиващата се страна: Западът трябва да спре да се държи като преситен аристократ и да погледне на света като развиваща се икономика. Китай може днес да е силен, но все още стриктно контролира капитала си и защитава възникващите си индустрии, докато стъпят на краката си.

Алтернативата е свят, в който Европа е просто един голям музей на открито, обслужван от нископлатени сервитьори. Защото, в крайна сметка, икономика, която не произвежда нищо, рано или късно ще се превърне в икономика, която не притежава нищо.