Войната с Израел и годините на недоволство срещу липсата на демокрация не можаха да направят това, което рязкото влошаване на икономическата ситуация е на път да постигне в рамките на няколко седмици - режимът в Иран е безпрецедентно разклатен и в момента е обект на натиск както вътре, така и извън страната.
Протестите, които избухнаха в Техеран на 28 декември и бързо се разпространиха в цялата страна, бяха предизвикани от рязък колапс на националната валута риал. През декември курсът на риала падна с 16%, а за цялата година обезценяването достигна 84%. Това доведе до годишна инфлация на храните от 72% - почти двойно повече от средната за последните години, съобщава Project Syndicate.
Валутната девалвация в Иран никога не е чисто технически въпрос. Тя бързо повишава цените и намалява покупателната способност, особено предвид факта, че много заплати се определят на годишна база.
Икономическата ситуация се влоши допълнително през миналата година, когато санкциите се превърнаха в открита конфронтация. 12-дневната война с Израел и САЩ през юни 2025 г., макар и да причини ограничени щети, разкри уязвимостта на Иран към внезапна ескалация и повиши рисковата премия на страната.
Закъснели реформи
Опитът на иранския президент Масуд Пезешкиян да наложи дълго отлагани икономически реформи допълнително засили напрежението. Предложеният от него бюджет за новата иранска година (започваща на 20 март 2026 г.) беше по-рестриктивен от очакваното.
Данъците трябваше да нараснат от 42% до 57% от държавните приходи, отразявайки очаквания спад в приходите от петрол. Същевременно заплатите в публичния сектор щяха да се увеличат с по-малко от половината от прогнозираната правителствена инфлация от 46%.
Макар парламентът по-късно да омекоти ударa, намалявайки предложения данък върху добавената стойност от 12% на 10% и удвоявайки увеличението на заплатите, посланието за икономии вече беше изпратено. Според изданието, това е създало политически взривоопасна ситуация в общество, което възприема официалната корупция като широко разпространена.
Усещането неравенство бяха засилени от изкривената система на множествени валутни курсове в иранската икономика. С намаляването на петролния износ от над два милиона барела дневно преди 2011 г. до едва 300 000 барела през 2019 г., правителството разпределяше част от оскъдната си чуждестранна валута на силно субсидирани курсове.
Но системата улесни търсенето на рента и бягството на капитали, като много получатели харчеха парите не за внос на основни стоки, а за луксозни артикули или препродаваха валутата по пазарни курсове.
Пезешкиян обаче беше готов да премахне тази система - една от най-видимите форми на корупция в Иран. Но неговият ход несъмнено разгневи определени кръгове, може би допринасяйки за първоначалната стачка сред търговците в Големия базар в Техeран, която предизвика по-широките протести.
Предизвикателството е както икономическо, така и политическо. Правителствените усилия за увеличаване на приходите и намаляване на бюджетния дефицит биха могли в крайна сметка да понижат инфлацията, но краткосрочно реформите ще носят икономически разходи.
За да компенсира домакинствата, правителството въведе месечни трансфери от десет милиона риала на човек (около 7 долара). То вече депозира плащания за около 80 милиона бенефициенти, изключвайки само най-богатите.
Ще усетим ли кризата на бензиноколонката?
Така или иначе, протестите продължават и режимът реагира на тях по познат начин - със спиране на интернет и с над 500 убити демонстранти и около 100 жертви от силите на реда при сблъсъци в цялата страна. Това даде повод и на Доналд Тръмп да заплаши Иран с военен удар.
Докато вътрешната криза се разраства, международните експерти предупреждават за потенциални глобални последици. Според CNBC, възможна американска интервенция в Иран повишава риска Техеран да блокира един от най-критичните енергийни пунктове в света - Ормузкия пролив.
Около 13 милиона барела петрол дневно, или 31% от световните морски петролни потоци, преминават през този тесен воден път, показват данни на Kpler.
"Нарушаването на Ормузкия пролив може да предизвика глобална петролна и газова криза", предупреждава Сол Кавонич, ръководител на енергийни изследвания в MST Marquee.
При екстремен сценарий на ескалация цените на петрола биха могли да скочат с 10-20 долара за барел, казват анализатори. Въпреки това повечето експерти подчертават, че катастрофичните резултати остават по-слабо вероятни, тъй като пълно затваряне на пролива е сложно както технически, така и политически.
USD
CHF
EUR
GBP
