Иран е утроил темпото на товарене на танкери през последните дни, бързайки да извади петрола си от Персийския залив преди евентуален американски военен удар.
Данните за корабното движение, цитирани от Bloomberg, показват, че износът на суров петрол от ключовото иранско пристанище Харг е достигнал 20,1 млн. барела само между 15 и 20 февруари — над три пъти повече спрямо същия период през януари. Темпото на товарене е надхвърлило 3 млн. барела дневно, което е повече от двойно над обичайните нива за износ на страната.
Подобно поведение не е прецедент. През октомври 2024 г. ирански танкери напуснаха района на Харг при опасения от неминуема израелска атака, а по време на конфликта с Израел през юни 2025 г. анализатори не изключваха, че терминалът — обработващ около 90% от иранския петролен износ — може да се окаже мишена.
Напрежението се покачва и на дипломатическия фронт. В четвъртък в Женева се провежда нов кръг индиректни преговори между Техеран и Вашингтон, описвани от анализатори като може би последния шанс за ядрена сделка по дипломатически път.
Иранският външен министър Абас Арагчи се среща с пратениците на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Кушнър. Преговорите се провеждат на фона на ултиматум от американския президент, предупредил Техеран, че има "максимум" 15 дни за споразумение, преди да се случат "лоши неща".
Зад кулисите Иран обмисля и по-нестандартен подход. Според Financial Times властите в Ислямската република искат да предложат на Тръмп финансови стимули — включително инвестиции в нефтегазовия сектор и права за добив на полезни изкопаеми, — апелирайки към любовта му към изгодни сделки.
Официално предложение до Вашингтон обаче все още не е отправено, а високопоставен американски чиновник заяви пред FT, че подобна тема "никога не е обсъждана".
Междувременно Саудитска Арабия действа превантивно. Кралството е започнало да увеличава добива си като аварийна мярка при евентуален американски удар срещу Иран. Саудитските доставки са скочили до 7,3 млн. барела дневно в първите 24 дни на февруари 2026 г. — най-високото ниво от април 2023 г. насам.
Рияд е готов за краткосрочно увеличаване на производството, за да компенсира загуби от иранския износ или блокада на Ормузкия проток — критичен коридор, през който преминават между 20 и 30% от световния морски транспорт на петрол. Свободният капацитет на страната обаче е ограничен до около 2,4 млн. барела дневно.
Заплахата от конфликт вече вдигна геополитическата рискова премия върху петрола, а анализатори предупреждават, че ескалацията може да предизвика ценови скокове, подобни на тези след руското нашествие в Украйна.
ОПЕК+ пък се готви на 1 март да обсъди увеличение на добива с 137 000 барела дневно за април — след тримесечна пауза, обусловена от опасения за свръхпредлагане.
USD
CHF
EUR
GBP
