Нефт, репресии и не само: Русия е губила войни заради икономиката, но сега е различно

Когато Западът наложи безпрецедентни икономически санкции срещу Русия през февруари 2022 година, прогнозите бяха категорични: БВП ще се срине с 15%, рублата ще доближи нулева стойност, военната машина на Путин ще спре за месеци.

Повече от три години по-късно, реалността изглежда коренно различна от очакванията.

Санкционната мрежа и нейните пробойни

Адаптацията на Русия представлява най-мащабната операция за заобикаляне на санкции в съвременната история. Според анализ на онлайн изданието Trajectory, страната оперира с около 600 танкера - 14% от световния танкерен флот, които съществуват в правен сумрак.

Корабите пренасят руски суров петрол до купувачи в Индия, Китай и Турция на отстъпки от 15-20 долара под референтните цени.

Доколко допълнителните санкции нарушиха доставките на руски петрол, според МВФ

Цените на руския петрол определено се задържат под тези на сорта Brent

Русия изнесе 7,3 милиона барела дневно в края на 2023 година - само леко под предвоенните нива. Таванът от 60 долара на барел, наложен от Г-7, създаде двустепенен пазар: Русия продава на купувачи, спазващи тавана, на 60 долара, а на останалите - на 70-75 долара. Вносът на суров петрол от Русия в Индия се увеличи с 1900% между 2021 и 2023 година.

Китай играе различна роля, предоставяйки финансовата инфраструктура за заобикаляне. Делът на юана в руското търговско финансиране скочи от 4% в началото на 2022 на над 40% до края на 2023 година. Китайски банки, особено по-малки регионални институции, обработват деноминирани в юан транзакции извън системата SWIFT.

Социалният договор на Путин

Според експерти, цитирани от CNN, политическият анализ на Путин почива на проста залог: руското общество може да издържи на икономическата болка по-дълго, отколкото западните общества могат да издържат да подкрепят Украйна.

Мария Снеговая, висш експерт в Центъра за стратегически и международни изследвания, заявява: "Ако погледнете самата икономика, тя няма да бъде онази последна капка, която преля чашата. Не е катастрофално. Управляемо е."

Руската военна индустрия е в най-дълбоката си криза от краха на СССР насам

Поръчките за нуждите на фронта са големи, но секторът има куп задълбочаващи се проблеми

Социалният договор, предлаган от Путин, е ясен: няма да бъдете мобилизирани (след хаотичната частична мобилизация от септември 2022), войниците ще получават добро заплащане, а в големите градове ще поддържаме наличност на потребителски стоки. В замяна няма да протестирате.

Руските войници днес получават между 200 000 и 250 000 рубли месечно (около 2200-2750 долара) - петкратно над националната медианна заплата. Както отбелязва Ричард Конъли от британския институт RUSI: "Руските войници днес получават повече пари от всеки руски войник в историята на руските войници."

Военната служба се превръща в най-надеждния път към доходи от средната класа, особено за мъже от слабо развитите региони. Русия по същество подкупва населението си да се бие, и подкупите работят. Но те също така са неустойчиви.

Парадоксът на търпението

Въпросът не е дали санкциите вредят на руската икономика - очевидно го правят. Въпросът е дали те разрушават военния капацитет на Русия по-бързо, отколкото Русия може да ликвидира съпротивителните сили на Украйна.

Русия изстреля между 10 и 12 милиона артилерийски снаряда през 2022-2023 година. Започна войната с запаси от може би 15-20 милиона, натрупани през десетилетия. Текущото производство достига около 3 милиона снаряда годишно - тройно над предвоенните нива.

Този темп на производство надвишава общото годишно производство на САЩ и Европейския съюз преди тяхната скорошна мобилизация. Математиката е безпощадна. Украйна изстрелва 6000-7000 снаряда дневно при адекватно снабдяване - около 2,2 милиона годишно.

Руската дрон индустрия, която може да ѝ спечели войната

Тя обаче все още не е напълно независима от вносните компоненти

Русия изстрелва 20 000 дневно - 7,3 милиона годишно. Даже и при разширяването на западния производствен капацитет, тук до паритет ще е трудно да се стигне.

Икономическата война възнаграждава търпението; военният конфликт го наказва. Западът е изградил санкционна архитектура, предназначена за дългата игра. Русия води къса война. Украйна е заложник на двете.

Санкциите ще работят. Те работят. Руската икономика през 2030 година ще бъде сянка на тази от 2020 - по-изолирана, по-малко продуктивна, технологично блокирана. Въпросът е дали Украйна все още ще съществува като суверенна държава, когато това бъдеще настъпи.

Водещата руска група с танкерен флот се срина финансово - има стотици милиони долари загуба

Като основна причина за загубите се изтъкват западните санкции

Това е парадоксът, от който западните политици не могат да избягат: те са избрали инструмент, калибриран за стратегическо търпение в конфликт, изискващ тактическа спешност. Санкциите са правилният инструмент за преоформяне на дългосрочната траектория на Русия. Те може да са грешният инструмент за определяне на непосредственото оцеляване на Украйна.

Историята показва, че Русия е по-склонна да приеме неблагоприятно мирно споразумение, ако изпитва икономически спад - както беше в края на Първата световна война и съветската война в Афганистан. Но настоящата икономическа ситуация "не е по никакъв начин близо дотам и ще е нужен много по-сериозен натиск", отбелязва Снеговая.

Проблемите са по-дълбоко

Според анализа на Trajectory, руските икономически показатели вече крият структурно разпадане зад впечатляващите заглавни цифри.

Растежът се основава на 68% ръст в военното производство, строителни бумове на окупирани територии и държавни разходи, достигащи 40% от БВП през 2023 година. Това не е икономическо здраве, а военен метаболизъм в максимален режим.

Историята е виждала подобни илюзии. Съветският съюз демонстрираше икономически "растеж" през 80-те години според официалната статистика, дори докато рафтовете в магазините бяха празни, а технологичната стагнация се задълбочаваше.

Растеж, подхранван изцяло от държавна мобилизация и добив на суровини, не е растеж - това е контролирано разрушение със забавена детонация.

За първи път в историята: Русия разпродава златото си

Специалната военна операция отвори "специална" дупка в бюджета на страната

Днешна Русия проявява същия модел: рекордно ниска безработица от 2,9% съжителства с толкова тежък недостиг на работна ръка, че фабриките предлагат бонуси за подписване на договор. Заплатите нараснаха с 16% номинално, но реалното потребление на домакинствата едва помръдна. Парите циркулират, но нищо не се натрупва.

Макар краткосрочните предизвикателства да са управляеми, дългосрочната перспектива е различна. Русия черпи интензивно от суверенния си фонд за благосъстояние. Според института към Киевската школа по икономика, стойността на ликвидните активи в Руския национален фонд за благосъстояние е намаляла с 57% от началото на войната.

Докато фондът се изчерпва, става трудно да се представим сценарий, при който руското правителство може да поддържа текущите си разходи за отбрана без съкращения в социалните разходи, които са разпространени и видими за широката общественост.

Бомбата в основата на руската икономика е заложена и тиктака. Проблемът е в тайминга. По всичко изглежда, че сегашните мерки няма да сгромолясат военната машина на Путин преди Украйна да бъде принудена от САЩ и от развитието на бойното поле да преговаря за капитулация.

При това положение силният човек в Кремъл може да се окаже в много сложна за него ситуация - хем да е победител, хем да е на ръба на напълно неработеща икономика и да дължи обяснение на стотици хиляди ветерани, които нямат какво да работят. Историческият паралел (оставената без нефт болно амбициозна имперска Япония от 1941 г.) показва, че това би могло да го тласне към нова експанзия и още по-голям конфликт в Европа.