Паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) в момента е на точното място - нито възпрепятства икономиката, нито стимулира инфлацията. Такава оценка даде в студиото на Money.bg ръководителят на направление "Държавни облигации и дълг" в DeltaStock Мартин Търпанов.
Експертът коментира в предаването последното заседание на Европейската централна банка и първо, на което управителят на БНБ Димитър Радев взе участие, макар и без право на глас.
"Дори негласуващите членове имат сериозно влияние - както в самите дискусии, така и чрез публичните си изказвания след заседанията. Те влияят пряко върху пазарните очаквания", подчерта той.
По думите на Търпанов решението на ЕЦБ да запази лихвените равнища без промяна е било "напълно очаквано". Това е 5-о поредно заседание, на което Централната банка не предприема корекции в паричната си политика.
Какви са показателите
ЕЦБ отчита инфлация от около 1,7% в еврозоната - под целта от 2%, но в рамките на собствените й прогнози. Това, по думите на Търпанов, е основната причина лихвите да останат непроменени.
"Данните показват, че Централната банка се е преборила с инфлацията. В същото време германската икономика вече не е в рецесия, а еврозоната като цяло започва леко да се оттласква", каза той.
Макар и "анемичен", растежът от 0,2-0,3% на тримесечие дава основания за по-умерен оптимизъм. Очакванията са икономиката на еврозоната да надхвърли 1% растеж през годината - далеч от сценария за "крах", който често се чертае в публичното пространство.
Подходяща ли е тази политика за България?
На този фон, българската инфлация остава значително над средната за еврозоната - около 3-3,5%. Според Търпанов това е логично за икономика като нашата. "Страните, които наваксват, по правило имат по-висок растеж и по-висока инфлация. Нашият икономически ръст е над 3%, което е много над средното за еврозоната", отбеляза той.
Това означава, че монетарната политика на ЕЦБ няма как да бъде "перфектно пригодена" за България. "Докато няма пълна конвергенция и фискален съюз, не можем да очакваме една парична политика да отговаря еднакво на интересите на всички", каза Търпанов.
Банковата система и кредитите
Българските банки оперират в специфична среда - депозитите значително надвишават кредитите. Това позволява на сектора да поддържа депозитни лихви близки до нулата, независимо че депозитното улеснение на ЕЦБ е около 2%. "Банките прибират почти цялата разлика, без да поемат допълнителен риск", коментира Търпанов.
Освобождаването на минималните задължителни резерви - спадът им от 12% на 1%, "активира" ресурс от близо €8 милиарда, който веднага е пласиран при доходност около 2%. "Докато няма реална алтернатива на депозитите, не можем да очакваме съществена промяна в лихвите", категоричен бе експертът.
Рязко покачване на цената на кредитите би имало макроикономически ефект - ограничаване на потреблението и инвестициите. "Ако ипотека от 2,5% изведнъж стане 3,5%, това ще се усети - и от домакинствата, и от бизнеса", предупреди той.
Държавни ценни книжа за гражданите?
Една от най-важните теми в разговора бе проектът за държавни ценни книжа, насочени към гражданите. "Това е чудесна идея, която трябваше да се случи отдавна", заяви Търпанов. Според него държавата има нужда от по-широка инвеститорска база, а домакинствата - от алтернатива на депозитите.
Проектът вече има стратегия и план за действие. Предвиждат се два типа книжа - краткосрочни, дисконтови, достъпни през електронна платформа и чрез Български пощи, и дългосрочни, с пазарно определяна цена и възможност за вторична търговия.
Ключов елемент ще бъде механизмът за обратно изкупуване. "Гражданите трябва да могат бързо да осребрят инвестицията си, без да губят съществено", подчерта Търпанов и допълни, че при дългосрочните облигации рискът трябва да бъде ясно обяснен.
"Те не са безрискови в краткосрочен план - през 2022-ра 10-годишните книжа загубиха между 12% и 15% от стойността си", припомни той.
Целия разговор гледайте във видеото!




USD
CHF
EUR
GBP