Увеличаването на дълга, през каквито и ефекти да го въртим, е изключително грешна политика. Тя обаче е функция от дефицитите и докато не се върнем в руслото на нормалните дефицити, ние ще вървим бавно и сигурно по една предизвестена спирала. Това заяви в студиото на Money.bg ръководителят на направление "Държавни облигации и дълг" в DeltaStock Мартин Търпанов.

По думите му действително последната емисия е с най-ниските постигани до момента рискови премии при най-голям интерес. Важният въпрос обаче е защо ни е нужен този дълг, при положение, че досега емитираният е напълно достатъчен за покриването на заложените дефицити и предстоящите падежи - а никой не дава отговора.

След "зелената светлина" за еврозоната: Нов външен дълг за 3,2 млрд. евро

След "зелената светлина" за еврозоната: Нов външен дълг за 3,2 млрд. евро

Това е станало при по-благоприятни условия от първоначално предвиденото

"Има няколко хипотези. Увеличаване на капитала на ББР и на БЕХ, но това са извънбюджетни разходи и трябва да минат през Европейската комисия като държавна помощ. Вариант е pre-funding за нужди от следващи периоди и укрепване на фискалния резерв - без последните две емисии размерът му щеше да е под минимума. Параметрите на бюджета бяха оптимистични, приходите доста са пренатегнати - въпреки доброто изпълнение, не могат да достигнат заложените нива. Ако разходите продължат с този темп и започнат да се увеличават, твърде възможно е да се наложи актуализация в един момент", посочи Търпанов.

По думите му рисковете от трупането на дълг са много видими в съседна Румъния: "Тръгнаха от нива дълг към БВП, на каквито сме ние в момента. Сега дългът им е два пъти по-висок - виждате какви мерки се налага да вземат. Осъзнават какво са направили и започват с тях - вдигане на данъци, орязване на пенсии: неща, които ще ни се наложи на нас да правим след някоя и друга година, ако продължаваме да харчим по този безконтролен начин".

Снимка 725534

Източник: money.bg

На равнище "Еврозона" ситуацията също е любопитна. По думите на експерта южните страни като Гърция и Италия, които традиционно са били проблемни, сега се опитват да спазват фискална дисциплина и постигат по-висок ръст от средното след затягане на фискалната политика.

Водещ икономист: "Румъния е на крачка от рецесията, необходими са социално чувствителни мерки"

Водещ икономист: "Румъния е на крачка от рецесията, необходими са социално чувствителни мерки"

Страната е изправена пред сериозни макроикономически предизвикателства, смята Флориан Либокор от BRD

От друга страна, Франция е източник на все по-голяма тревога: "Там дефицитите от 5-6-7% са изключително устойчиви. Те са 115% (дълг към БВП - б.р.), ръстът е постоянен. В политическа криза са, правителството виси на косъм постоянно. Франция е една от най-големите икономики в Европа - ако там няма предвидима политическа среда и затягане на коланите, Франция е потенциален проблем за фискалната стабилност".

Затова и Търпанов призова за сериозно преразглеждане на обществения договор: "Политиците трябва много добре да обяснят на обществото, че социалните системи не могат да бъдат това, което бяха до момента. Как обясняваш това на общество, което смята теб за перманентно корумпиран - това е изключително трудно".

Целия разговор гледайте във видеото!