Най-големият страх на европейските пенсионери вече не е пенсията, а цената на живота

В продължение на десетилетия разговорът за пенсиите в Европа се въртеше около един основен въпрос: ще има ли държавата достатъчно средства, за да изплаща пенсиите в бъдеще. Това беше темата на правителства, синдикати, икономисти и международни институции. Днес обаче тревогата постепенно се измества. За милиони пенсионери най-големият риск вече не е дали пенсията ще бъде изплатена навреме, а дали ще стигне до края на месеца. Това е съществена промяна, защото показва, че вниманието се премества от съществуването на системата към качеството на живота в нея.

На хартия Европа продължава да има едни от най-силните пенсионни модели в света. В страни като Германия, Франция, Нидерландия, Швеция и Дания държавната защита е значително по-развита в сравнение с много други региони. Но силната система не означава автоматично спокоен пенсионер. Ако пенсията се увеличава с 5%, а разходите за живот растат с 8%, реалният стандарт на живот започва да отслабва.

Това стана особено видимо след последните инфлационни години. Цените на храните, енергията, жилищните услуги и лекарствата нараснаха в почти цяла Европа. Макар годишният темп на поскъпване да се успокои, нивото на цените остана трайно по-високо. Това е важната разлика. Когато поскъпването спадне от 10% до 3%, цените не се връщат назад. Те просто растат по-бавно, но от вече много по-висока основа.

За пенсионерите този процес е особено болезнен. Работещ човек може да поиска по-висока заплата, да смени работа или да добави допълнителен доход. Пенсионерът обикновено разчита на фиксиран месечен доход. Именно затова поскъпването при възрастните хора се усеща много по-силно.

Пенсия на 20: Младите инвестират, защото не вярват на системата

Разговорите за пенсия вече не са запазени за хора в края на кариерата им

Къде боли най-много

Пенсионерите харчат по-голям дял от дохода си за основни нужди. Това означава храна, ток, отопление, лекарства, транспорт и жилище. Ако цената на почивките се повиши, това е неприятно. Ако цената на лекарствата се повиши, това е директен удар върху бюджета и здравето.

Например, ако едно домакинство в пенсионна възраст е харчило 300 евро месечно за храна преди няколко години, а днес плаща 380 евро за сходна кошница, това е реално обедняване. Ако сметката за отопление е била 100 евро, а в студен месец достигне 170 евро, напрежението се натрупва.

Източник: iStock

Жилището вече не е пълна защита

Дълго време собственото жилище се възприемаше като естествена сигурност за старини. Това е вярно само частично. Да притежаваш дом означава, че не плащаш наем, но не означава нулеви разходи.

В много европейски държави притежаването на собствено жилище става все по-скъпо, защото наред с ежедневните сметки растат и редица допълнителни разходи. Ремонтите поскъпват заради по-високите цени на труда и материалите, поддръжката на сградите изисква все по-големи бюджети, а застраховките се оскъпяват вследствие на климатични рискове и по-скъпи обезщетения.

В редица общини се повишават и местните данъци, докато таксите за общи части, асансьори, покриви и управление на сградите натоварват особено по-възрастните собственици с фиксирани доходи. Допълнително напрежение създават и новите изисквания за енергийно обновяване, които често налагат сериозни инвестиции в изолация, дограма, отоплителни системи и модернизация на сградния фонд. Така жилището, което дълго време се възприемаше като символ на сигурност в старини, постепенно се превръща и в източник на нарастващи финансови задължения.

В Германия и Нидерландия наемният натиск остава висок. В Испания и Португалия поскъпването на имотите и туристическият натиск промениха много местни пазари. В България собствеността е масова, но много жилища са стари и изискват все по-скъпи ремонти.

"Пенсионните фондове имат капитал от €15 милиарда и могат да се окажат ключ към икономическия ни ръст"

Пред Money.bg говори Росен Иванов, председател на УС на BESCO

Българският случай е по-чувствителен

В България проблемът се усеща по-остро, защото доходите остават значително по-ниски спрямо голяма част от Европейския съюз, докато цените в редица основни категории постепенно се доближават до европейските нива. Именно това създава най-голямото напрежение. Не е необходимо сметките да бъдат драматично високи, за да натоварят бюджета на пенсионера. Достатъчно е доходът да бъде ограничен.

Ако възрастен човек разполага с 800 до 1,000 лева месечно, дори сравнително умерено увеличение на цените има сериозен ефект. Покачване на хранителните продукти с 10%, по-високи сметки за ток през зимата, поскъпнали лекарства или непредвиден ремонт могат бързо да променят финансовото равновесие на домакинството. Един зимен месец със сметки за електроенергия, вода, отопление, лекарства и хранителни разходи лесно може да погълне голяма част от наличния доход, оставяйки минимален резерв за други нужди.

Българската ситуация се усложнява и от структурата на жилищния фонд. Много пенсионери живеят в по-стари апартаменти или къщи, които изискват ремонти, смяна на дограма, покриви, инсталации или допълнителни разходи за отопление. Това означава, че дори собственото жилище, което традиционно се възприема като сигурност, често носи постоянни разходи.

Друг важен фактор е ролята на семейството. В България семейната взаимопомощ остава ключов социален буфер. Деца подпомагат родители, родители гледат внуци, а няколко поколения нерядко живеят заедно или споделят разходи. Това намалява напрежението и предотвратява по-дълбоки социални проблеми, но същевременно прикрива слабостите на системата. Част от устойчивостта идва не от институциите, а от домакинствата. Ако семейната подкрепа отслабне поради емиграция, ниски доходи или демографски промени, натискът би станал много по-видим.

Пенсионната реформа най-сетне стартира. Как да изберем правилния мултифонд?

Пред Money.bg говори доц. д-р Жеко Милев, заместник-ръководител на Катедра "Финанси" в УНСС

Здравето е скритият финансов риск

Европа като цяло разполага с по-силни обществени здравни модели спрямо много други региони, но това не означава нулев разход за възрастните хора. На практика пенсионерите често плащат доплащания за лечение, лекарства, консумативи, транспорт до лечебни заведения, частни прегледи заради дълго чакане или грижа в домашна среда.

В България този натиск се усеща особено силно. Много възрастни хора заплащат изследвания, прегледи и лекарства директно от джоба си. При хронични заболявания месечният разход може да стане постоянен и значителен. За човек с ограничен доход това често означава труден избор между лечение, отопление или други основни нужди.

Здравният риск е подценяван, защото рядко идва наведнъж. По-често се натрупва постепенно чрез малки, но постоянни разходи. Именно затова той е толкова опасен за домакинства без спестявания.

Европа застарява

Над цялата тема стои и по-голямата демографска картина. По-малко работещи издържат повече пенсионери. Това е простата икономическа реалност на застаряваща Европа. Тя не означава автоматично срив на системите, но означава траен натиск върху бюджетите, пенсионната възраст, данъчната тежест и размера на бъдещите пенсии.

Франция вече показа колко чувствителен е въпросът чрез мащабни протести срещу увеличаването на пенсионната възраст. В Италия и Испания предизвикателството се усилва от по-слаб икономически растеж и високи държавни дългове. Германия разполага с по-силна икономическа база, но също навлиза в период на по-неблагоприятна възрастова структура и недостиг на работна сила.

За България темата е още по-сложна, защото към застаряването се добавят емиграция и свиване на работоспособното население. Това означава, че в бъдеще по-малка група работещи ще трябва да поддържа по-голяма група пенсионери, освен ако не се компенсира чрез по-висока производителност, по-дълъг трудов живот или реформи.

Големият въпрос за следващите години няма да бъде само дали пенсионните системи могат да плащат. Въпросът ще бъде дали могат да осигурят достоен стандарт на живот в общество с по-дълъг живот, по-високи разходи и по-малко работещи хора.

Сравнителна картина в Европа

Истинският страх е ежедневен, не теоретичен

Пенсионерите рядко мислят за бюджетен дефицит, за коефициенти между работещи и пенсионери или за дългосрочни актюерски прогнози. Това са важни теми за икономистите и институциите, но не и езикът на ежедневния живот. Хората в пенсионна възраст мислят много по-конкретно и много по-практично. Те мислят за цената на хляба, за месечната сметка в супермаркета, за зимния разход за ток и отопление, за ремонта на покрива, за счупения бойлер, за лекарствата, за прегледа при специалист и за помощта към децата или внуците. Това е истинската икономика на старостта.

За човек с ограничен доход дори малки промени имат голямо значение. Поскъпване на храната с 20 или 30 лева месечно може да изглежда малко на макро ниво, но за пенсионер това често означава отказ от друго потребление. Допълнителен разход за лекарства може да измести бюджета за отопление. Неочакван ремонт на пералня или теч в банята може да натовари домакинството за месеци напред. Именно така финансовият натиск се усеща реално - не чрез големите числа в бюджета, а чрез поредица от малки удари върху всекидневния живот.

Политиците често спорят дали системата ще бъде устойчива след двадесет години. Хората обаче задават много по-непосредствен въпрос: устойчив ли е доходът ми този месец. Ако пенсията покрива сметките само до двадесето число, тогава дългосрочните обещания звучат далечни и абстрактни. Това е разминаването между институционалната логика и човешката реалност.

Какво вероятно предстои

Следващото десетилетие вероятно ще изисква ново равновесие в почти цяла Европа. Държавната пенсия ще остане основният стълб на системата и социалната защита, но все по-често няма да бъде достатъчна сама по себе си за стандарт на живот, близък до този преди пенсиониране. Това означава, че допълнителните източници на сигурност ще стават все по-важни.

По-голяма роля вероятно ще имат личните спестявания, доброволните пенсионни схеми, доходите от активи, собствеността върху имот, по-дългият трудов живот и по-гъвкавата работа след пенсионна възраст. В много страни ще се насърчава постепенно пенсиониране, при което човек не спира рязко работа, а намалява натоварването поетапно. Това е икономически разумен модел, защото запазва доход и опит в системата.

За страни като България това означава и нужда от значително по-висока финансова култура. Когато доходите са по-ниски, всяка грешка струва повече. Липсата на резервен фонд, прекомерната задлъжнялост, отсъствието на дългосрочно планиране или неподготвеното пенсиониране се усещат много по-силно. При ниска база няма голяма възглавница за грешки.

Ще нараства и значението на семейната стратегия. Все повече домакинства ще мислят не само индивидуално, а между поколенията - как родители, деца и внуци могат да си помагат чрез жилище, грижи, време и финансов ресурс. Това вече се случва в България, но вероятно ще стане още по-важно.

Финален извод

Големият европейски риск не е внезапен срив на пенсионните системи. По-вероятният риск е постепенно обедняване на част от възрастното население без едно драматично събитие, което да привлече внимание. Това е по-тиха, но и по-опасна криза, защото се развива бавно и често остава скрита зад статистиката.

Най-големият страх на пенсионерите вече не е дали ще има пенсия. Най-големият страх е дали пенсията ще осигури достоен живот, спокойствие и известна свобода на избор. Разликата между двете е огромна. Първото е административен въпрос, който държавата може да реши на хартия. Второто е въпрос за качеството на обществото, за реалната сила на икономиката и за отношението към хората след активния им трудов живот.

В крайна сметка една държава не се оценява само по растежа, бюджета или дълга си. Тя се оценява и по това как живеят хората, които вече са работили цял живот и сега разчитат на сигурност. Именно там пенсионният въпрос се превръща от финансова тема в морален тест за обществото.

*Материалът е с аналитичен и информационен характер и не представлява финансов, данъчен, инвестиционен или пенсионен съвет. Условията и системите се различават по държави и индивидуални обстоятелства.