Към края на 2025 г. активите в българската пенсионноосигурителна система надхвърлят 31,3 млрд. лева, а управляваните средства вече са над €16 милиарда. Това заяви в студиото на Money.bg зам.-председателят на Диана Йорданова, която ръководи управление "Осигурителен надзор". Тя очерта и ключовите промени в сектора - от доходността и гаранциите до предстоящото въвеждане на мултифондов модел и нова структура на таксите.

Йорданова подчерта, че капиталовото пенсионно осигуряване често е обект на критики, които не отразяват реалната му работа. По думите й основният проблем е липсата на достатъчна финансова грамотност и разбирането, че системата функционира с дългосрочна логика.

Според нея пенсионните фондове са преминали през редица пазарни сътресения, но резултатите в дългосрочен план остават положителни. "Пенсионните дружества управляват средства в много дълъг период - почти 25 години. В този период имахме кризи като 2008-а, COVID-19, както и геополитическите сътресения след 2022 г. Това са моменти, в които има спадове, но това е нормална част от пазарния цикъл", обясни Йорданова.

Снимка 765562

Тя допълни, че към 2025 г. системата вече отчита стабилна доходност и подчерта: "Към днешна дата средствата във втория стълб носят средна доходност от около 7%, а в третия стълб - над 8%. Това са ясни и измерими резултати, които показват, че системата работи."

Гостът подчерта, че за последните 3 години секторът е генерирал близо 5 млрд. лв. доходност за осигурените лица.

Един от основните обществени въпроси е сигурността на пенсионните спестявания. Йорданова беше категорична: "Важно е да се разбере, че пенсионноосигурителните дружества управляват средствата, но те са обособени във фондове - това са отделни маси активи. Парите на хората не са в баланса на дружеството."

Тя допълни, че ако по някаква причина едно дружество има затруднения, фондовете могат да бъдат прехвърлени към друго лицензирано дружество. Парите на хората не изчезват и не попадат в маса на несъстоятелност.

Въвеждане на мултифондовата система

Най-голямата предстояща промяна е въвеждането на мултифондова система, която ще даде възможност за избор между различни нива на риск. Йорданова заяви: "По наши изчисления, само с преформатиране на портфейлите, вдигане на лимити и по-активно инвестиране, мултифондовата система може да доведе до почти двойно увеличение на допълнителните пенсионни плащания."

Тя уточни, че ефектът ще бъде дългосрочен: "Това са дългосрочни ефекти. Хората няма да ги видят веднага, но в перспектива това е една от най-съществените реформи в системата."

Реформата включва и промяна в таксите, които постепенно ще бъдат намалени. Йорданова обясни: "За 10-годишен период таксата от 3,75% трябва да достигне до 2%. Това е постепенен процес, защото трябва да се гарантира стабилността на дружествата и да не се наруши системата." Тя подчерта, че секторът има значителни разходи: "Това са реални разходи - за IT системи, за надзор, за ежедневното отчитане към регулатора, за резерви и гаранции. Всичко това струва средства и не може да бъде игнорирано."

Най-важната промяна според нея е въвеждането на двукомпонентна такса и т. нар. success fee. Йорданова заяви: "Въвеждаме двукомпонентна такса, включително success fee - тоест дружествата ще получават допълнително възнаграждение само ако постигат доходност за клиентите. Това ще промени изцяло логиката на конкуренцията." По думите й това ще изведе сектора от статично управление към реално състезание по резултати.

КФН предлага нов модел за изчисляване на доходността на мултифондовете

КФН предлага нов модел за изчисляване на доходността на мултифондовете

Предложената структура на новия бенчмарк включва 5 глобални индекса и компонент "парични средства"

Необходим е информиран избор

С въвеждането на мултифондовете всеки осигурен ще трябва да направи информиран избор за начина, по който се управляват средствата му. Йорданова подчерта: "Призоваваме всички граждани от 1 септември да проверят къде се осигуряват и да се информират за възможностите. Това е първата стъпка." Тя допълни: "Гражданите ще попълват въпросник, който ще показва дали имат склонност към по-висок или по-умерен риск. В зависимост от това ще могат да изберат по-консервативен, балансиран или динамичен портфейл."

Ако няма направен избор, системата ще действа автоматично: "По-младите ще попадат в динамични фондове, хората в средна възраст - в балансирани, а тези, които са близо до пенсия - в консервативни. Това е напълно логичен механизъм."

В заключение Йорданова подчерта, че реформата изисква по-активно отношение от гражданите и по-добро разбиране на системата. "Това са нашите лични спестявания. Трябва да започнем да ги разглеждаме именно като такива - като нещо, което ни принадлежи и за което носим отговорност", категорична бе тя.

Целия разговор гледайте във видеото!