Българските домакинства са почти единодушни в притеснението си от растящите цени на електроенергията, но много по-разколебани остават, когато става дума за реални инвестиции в решения за енергийна независимост. Това показва ново социологическо изследване на "Маркет Линкс", представено по време на събитие, организирано от "Хабитат България" и "За Земята".
Проучването е посветено на нагласите към енергийната криза, възможностите за домашно производство на енергия и доверието към държавата в процеса на енергиен преход.
"Тревожността се споделя от всички хора в страната. Въпросът е, че има социална стратификация - има две паралелни стратегии за справяне, в зависимост от дохода и населеното място", коментира Станислава Чипова, директор "Проучвания" в "Маркет Линкс", при представянето на данните.
Според изследването 94% от анкетираните са притеснени от ръста на цените на енергията. От тях 66% заявяват, че са "много притеснени", а още 28% - "по-скоро притеснени". Тревожността е широко разпространена във всички групи, но ясно се очертават социални различия - домакинствата с по-ниски доходи и по-възрастните са значително по-уязвими.
Източник: money.bg
Станислава Чипова, Маркет Линкс
Ефективност вместо инвестиции
Когато става дума за реални действия, най-често посочваната мярка е подобряване на енергийната ефективност. 28% от анкетираните планират саниране или подмяна на дограма. Следват 24%, които обмислят инсталиране на соларни системи, и 14%, които биха се насочили към климатици. Батерии за съхранение на енергия като възможност посочват едва 7% от респондентите, а още 7% вече използват възобновяеми източници.
Въпреки това 36% от домакинствата заявяват, че не планират никакви промени в следващите години.
Основната пречка пред инвестиции във възобновяема енергия остава финансовата - половината от анкетираните посочват високата първоначална инвестиция като ключов проблем. След нея се нареждат трудностите при съгласуване в многофамилни сгради (26%) и административните процедури (21%). Почти една пета от респондентите посочват и липса на достатъчно информация.
Именно жилищната среда се очертава като един от най-сериозните структурни проблеми. Според анализа значителна част от населението живее в многофамилни сгради, където координацията между съседи се оказва ключово препятствие.
Батерии и ВЕИ: трудна разпознаваемост сред обществото
Данните показват, че информираността за новите технологии остава ограничена. Само малка част от хората са добре запознати с батериите за съхранение на енергия, докато мнозинството или е чувало бегло за тях, или изобщо не е запознато. Това подсказва, че информационният дефицит се припокрива с финансовия и допълнително забавя навлизането на нови решения.
Според 83% от анкетираните държавата не прави достатъчно, за да подкрепи домакинствата в енергийния преход. Оценката е консистентна във всички социални групи, което показва широк обществен консенсус.
Идеята за енергийни общности, в които съседи споделят производство и потребление на електроенергия, среща умерен интерес.
34% биха участвали, ако това доведе до значително по-ниски сметки, 24% - ако общността се управлява от надеждни хора, а 10% - ако има възможност за продажба на електроенергия. Въпреки потенциала, експертите посочват, че основната бариера остава координацията в многофамилните сгради и липсата на ясна регулаторна рамка.
Общата картина очертава общество, което е почти единодушно в тревогата си, но силно разделено по отношение на решенията. Докато една част от домакинствата гледа към технологии и инвестиции, друга остава в режим на изчакване или не вижда реална възможност за действие.
Това не е просто въпрос на нагласи, а на социална структура: различните групи възприемат и реагират на енергийната криза по коренно различен начин, обобщи Станислава Чипова.
USD
CHF
GBP
