Войната между САЩ, Израел и Иран, навлизаща в третата си седмица, изправя Европа пред енергиен шок с мащаби, невиждани от 2022 г. насам. Блокирането на Ормузкия проток — тесният воден коридор между Иран и Оман, през който преминава около една пета от световните доставки на нефт и газ, предизвика верижна реакция с далечни икономически последствия.
Европейските цени на газа са скочили с около 50 процента спрямо нивата преди конфликта, а петролът се е доближил до 105 долара за барел. Точно в момента, в който ЕС трябва да реагира единно, той демонстрира дълбоки разломи.
Уязвимостта е структурна
Европа е особено изложена на риск поради натрупани структурни слабости. След скъсването с руския тръбен газ след инвазията в Украйна през 2022 г., вносът на втечнен природен газ нарасна от около 19 на очакваните 45 процента от газовото потребление на континента тази година.
Именно тази зависимост от LNG прави блокадата на Ормузкия проток толкова болезнена: Катар — един от най-големите световни износители на втечнен газ, е преустановил производството си от началото на войната, след като ирански сили атакуваха търговски кораби в региона, принуждавайки QatarEnergy да обяви форсмажор.
Последствията бяха незабавни. Към средата на март европейските газови хранилища са запълнени едва до около 29 процента от капацитета си — значително под петгодишната средна стойност от около 41 процента и най-ниското ниво за това време на годината от 2022 г. насам.
Нидерландия, домакин на еталонния TTF договор, е на едва 9 процента. Анализаторите от Kpler изчисляват, че европейските купувачи трябва да осигурят около 700 LNG доставки само това лято, за да презаредят хранилищата — с около 180 повече от миналата година.
HSBC предупреди, че цените на газа ще останат повишени поне до 2027 г., а Goldman Sachs вече понижи прогнозата си за растеж на еврозоната за 2026 г. до 1 процент.
Брюксел предлага, но не убеждава
На фона на тази буря председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е изпратила до европейските лидери писмо с пакет от извънредни мерки — таван на цените на газа, временно облекчаване на правилата за държавна помощ и преразпределение на печалбите на газови централи в полза на потребителите.
"Десет дни ирански конфликт вече струваха на европейските данъкоплатци допълнителни три милиарда евро за внос на изкопаеми горива. Това е цената на нашата зависимост", заяви тя. Но срещата на енергийните министри в Брюксел в понеделник завърши без общо решение.
Разделението е дълбоко. Германия отхвърля всяка намеса в пазарния модел, настоявайки, че интервенциите биха довели до по-високи, а не по-ниски цени. Италия, начело на групата "Приятели на индустрията" от единадесет страни, настоява за незабавно спиране на Схемата за търговия с емисии.
Насреща им застанаха осем държави — сред тях Испания, Нидерландия и Дания — с предупреждение, че суспендирането на системата би представлявало опасна крачка назад.
Швеция добавя допълнително напрежение
В разгара на кризата Швеция ескалира отделен конфликт с Брюксел, заплашвайки да ограничи износа на ток към съседните страни, ако Комисията не се откаже от предложението си за преразпределяне на 25 процента от приходите от таксите за балансиране на мрежата към общоевропейски инфраструктурни проекти.
Т.нар congestion charge се налага в случаите, в които е нарушен балансът между производство/предлагане на електроенергия и нейното търсене на пазара. Чрез нея от една страна се дисциплинират производителите и системните оператори, а от друга приходите се използват за модернизация на инфраструктурата и повишаване на нейния капацитет.
Енергийният министър Еба Буш е категорична: "Не можете да вземете парите на шведските граждани и да ги използвате за разширяване на мрежи в други страни от ЕС."
Рикошетът би ударил директно Финландия и Дания, които разчитат на шведски ток.
Скритата заплаха: храните
Отвъд енергетиката се очертава втора фронтова линия — продоволствената. Страните, засегнати от войната — Иран, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ — представляват около 49 процента от световния износ на карбамид. Това е най-значимият азотен тор в световен мащаб.
До 10 март близкоизточните цени на амоняка са нараснали с 92 процента, а на карбамида — с 70 процента на годишна база. Според експерти дори при бързо прекратяване на конфликта, недостигът на торове може да провокира дългосрочен шоков ефект, влошавайки реколтите и изстрелвайки хранителните цени нагоре през втората половина на годината.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас призова за инициатива по модела на военновременния зърнен коридор в Черно море, за да се отворят корабоплавателните маршрути.
Часовникът тиктака
Европейската банка за възстановяване и развитие вече проучва целеви програми за подкрепа, а ЕЦБ сигнализира готовност да действа при необходимост, без да изключва повишение на лихвите — вероятността за такава стъпка е скочила до 42 процента според залозите в Polymarket.
Всички очакват срещата на върха на 19-20 март в Брюксел. Тя ще покаже дали Европа е способна да отговори на кризата като единна сила или националните интереси ще вземат връх точно когато единството има най-голямо значение.
USD
CHF
EUR
GBP
