Преди около година Доналд Тръмп обяви разработката на "Златен купол" (Golden Dome for America) — амбициозен щит срещу балистични, хиперзвукови и крилати ракети, замислен като наследник на рейгъновата Стратегическа отбранителна инициатива от 80-те години.
Обещанието беше категорично: системата ще блокира "близо 100%" от входящите заплахи и ще заработи преди края на втория президентски мандат.
Днес картината е смесена — реален напредък, нарастваща цена и нерешени въпроси пред Конгреса.
Парите растат, архитектурата се оформя
Първоначалната сметка беше около 175 милиарда долара. Днес официалната цифра е 185 милиарда — с 10 милиарда повече заради разширяване на космическите компоненти.
Независимите оценки са още по-тревожни: Бюджетната служба на Конгреса очаква разходи между 161 и 542 милиарда долара за 20 години, а някои отбранителни анализи говорят за над 1 трилион долара при пълен обхват на системата.
Администрацията е поискала 17,5 милиарда долара за фискалната 2027 г., до голяма степен чрез бюджетна процедура, позволяваща приемане на закони с обикновено мнозинство в Сената.
Около 23 милиарда долара, отпуснати миналата година, бяха забавени, което се отрази на темповете на работа в индустрията.
Космосът — ключов, но с неясноти
Централният елемент на "Златния купол" са орбиталните прехващачи — сателити, способни да унищожават ракети в началната фаза на полета им, докато двигателите им все още работят. Точно тук възникна най-голямото техническо съмнение. Генерал Майкъл Гетлайн — ръководителят на програмата от Космическите сили, заяви пред Конгреса директно: "Ако прехващането от космоса не е достъпно и мащабируемо, няма да го произвеждаме."
Въпреки това, на 24 април Космическите сили обявиха договори за 3,2 милиарда долара с 12 компании за разработка на прототипи на именно такива прехващачи. Сред избраните са SpaceX, Lockheed Martin, Northrop Grumman, Anduril Industries, Raytheon и Booz Allen Hamilton. Демонстрационни тестове са планирани за 2028 г.
SpaceX заема главно място в проекта. Освен в консорциума за прехващачи, компанията на Илон Мъск участва и в разработката на основния оперативен софтуер на системата, заедно с Palantir и Anduril. По-рано тази година SpaceX получи и отделен договор за 178,5 милиона долара за изстрелване на ракетно-следящи сателити. Опитът на компанията с мащабни спътникови съзвездия — Starlink вече брои хиляди сателити в ниска орбита — се смята за пряко приложим към нуждите на "Купола", който може да изисква стотици специализирани сателити за непрекъснато наблюдение.
Реален ли е срокът 2028?
Генерал Гетлайн поддържа оптимизъм: "Визията е амбициозна, но постижима. Строим реален хардуер, не прототипи." Армията вече тества ранен компонент — системата Long-Range Persistent Surveillance, използвайки 360-градусов сензорен масив за засичане на крилати ракети и дронове. Тъй като обаче ключови части от програмата са класифицирани, Гетлайн отказа да даде подробна разбивка на разходите пред Конгреса.
Според някои експерти визията на Тръмп за "Златния купол" е "вкарала програмата в технически трудни дейности, като прехващане в началната фаза на полета, което изисква огромен човешки и финансов капитал."
Дали Конгресът ще осигури средствата — и дали космическият компонент ще се окаже достатъчно евтин, за да влезе в производство — ще определи дали "Златният купол" ще остане амбиция или ще стане реалност.
USD
CHF
GBP
