В малка община близо до полския град Вроцлав се оформя жилищен модел, който местните власти определят като "патология", а инвеститорите разглеждат като ефективна форма на отдаване под наем. Около 300 души, чуждестранни работници, живеят в едва 16 дървени къщички, като всеки от тях плаща около 800 злоти (приблизително €190) месечно. Това превръща иначе периферен имотен сегмент в доходоносна ниша, базирана не на качество или локация, а на обем и плътност на обитаване, пише Money.pl.
"Това е практика, която трябва да бъде ограничена", категоричен е кметът на Сехнице Лукаш Кропски. По думите му става дума за сгради, които формално дори не са предназначени за такъв тип жилищно използване, но реално функционират като масови общежития.
Математиката на модела
Икономическата логика зад случая става видима, когато се погледне през общия паричен поток. При около 300 обитатели и наем от 800 злоти на човек, месечният приход достига приблизително 240 000 злоти, или около €56 000.
Това означава средно около 15 000 злоти на къща, което се равнява на приблизително €3 500 месечно за имот, който формално е еднофамилна къща. Моделът показва, че в една сграда живеят средно 18-19 души, което при стандартна площ от около 100 кв. м сваля жилищното пространство до около 5-6 кв. м на човек. "Комфортно", нали?
Източник: iStock
Схемата, която местните власти описват, стъпва върху сравнително ясен механизъм. Инвеститор купува евтина или амортизирана къща, след което променя вътрешното й разпределение и я разделя на множество малки помещения. Вместо да се отдава имотът като едно цяло, той започва да се отдава на различни обитатели.
Според Марек Войчик от Съюза на полските градове една сграда може да бъде трансформирана в дузина малки жилищни единици, което при наем от около 2000 злоти (около €460) на единица води до сериозни месечни приходи. Така доходността вече не зависи от пазарната стойност на имота в класически смисъл, а от възможността той да бъде максимално "уплътнен".
В търсене на евтино жилище
Проблемът се концентрира около големи градски центрове като Вроцлав, където недостигът на достъпни жилища създава силно търсене на евтини алтернативи. Особено активни са и трудовите мигранти в страната, основно от Украйна.
Местните власти от месеци сигнализират за празнина в законодателството, която позволява еднофамилни къщи да бъдат използвани като колективни жилища без реален контрол върху плътността на обитаване и стандарта на условията.
Така се оформя сив сегмент между класически жилищен наем и общежитийно настаняване, който не попада напълно нито в едната, нито в другата регулаторна рамка. Именно тази неяснота позволява моделът да се разраства бързо в периферията на големите градове.
Реакция от държавата
Темата вече е достигнала до правителствено ниво, където се обсъждат промени в Закона за строителството. Заместник-министърът на развитието и технологиите Томаш Левандовски посочва, че една от основните идеи е въвеждането на ограничение, според което до 30% от площта на еднофамилна къща може да бъде използвана за временно настаняване.
При надвишаване на този дял ще се изисква официална промяна на предназначението на имота. Освен това се предвиждат глоби до 10 000 злоти (приблизително €2 300), като санкциите могат да се налагат многократно, ако нарушенията продължат.
Правителството все още обсъжда дали да придвижи промените като законопроект или чрез парламентарна инициатива, но заявената цел е бързо въвеждане на новите правила. От Министерството на развитието и технологиите уточняват, че работата е в начален етап и конкретните текстове ще бъдат представени при старта на обществените консултации.
USD
CHF
EUR
GBP
