Динамиката на потребителските цени се отклонява съществено от цената на основните производствени фактори и от цените на производител. Това се посочва в годишния доклад на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките.
Тази година негова тема на фокус е ценообразуването. Експертите са разработили свой Индекс на цените на факторите на производство (ИЦФП) на база система от 27 показателя в 9 групи.
"ИЦФП показва, че електроенергията, газът и пшеницата формират около 80% от промяната на цените на производител, но от началото на 2025 г. се отваря "ножица" между цените на факторите и цените на производител. Това означава нарастваща роля на извънпроизводствени и пазарни фактори. Вътрешният пазар функционира като ценови буфер, в който предприятията компенсират по-ниските маржове от износа чрез по-високи цени към местни потребители и бизнеси", подчертават авторите на доклада.
Анализът на данните за инфлацията показва, че най-съществен принос към инфлацията имат хранителните продукти и безалкохолните напитки, ресторантьорството и хотелиерството, жилищата, водата, електроенергията, газа и другите горива.
Освен това обаче реалният ръст на работната заплата е 7% и разходите за труд растат тройно по-бързо от средното за ЕС при скок на производителността от едва 0,9%. През втората половина от годината проинфлационна роля имат и очакванията, свързани с еврозоната, "които водят до по-високо текущо търсене и превантивно прехвърляне на разходи в крайните цени".
"Инфлацията е предимно вътрешно генериран проблем, поради което устойчивото и овладяване изисква по-висока производителност, конкуренция и дисциплина при бюджетните разходи, а не само временни ценови мерки", подчертават авторите на доклада.
Според оценката на института икономическият растеж през 2025 г. е небалансиран като структура - движен от крайното потребление и възстановена инвестиционна активност, но при спад на износа с 2,1% и ръст на вноса с цели 5,9%.
"Външнотърговският дефицит е структурен сигнал, че интеграцията в еврозоната трябва да бъде подкрепена от по-конкурентен износ, по-ниска енергийна зависимост и по-дълбоко участие във веригите на стойността", се посочва в доклада, като наблюдението е, че "продължаващото намаление на добавената стойност в индустрията без строителството показва, че потенциалът за по-висок технологично базиран растеж остава ограничен".
Ключов проблем е несъответствието между уменията и структурата на търсенето на труд, като страната ни е под средните равнища за ЕС по отношение на дигитални умения, използване на изкуствен интелект и облачни услуги в предприятията и др.
Обърнато е внимание на практиката "постоянни социални и административни разходи да се финансират чрез нарастващ дълг", като това е определено като неустойчиво не толкова заради равнището на дълга, колкото заради слабата ефективност на публичните инвестиции.
Очертани са три сценария:
- Оптимистичен: Реалният БВП нараства с 2,9% през 2026 г., 3,9% през 2027 г. и 4,6% през 2028 г., а инфлацията по ХИПЦ постепенно се понижава от 3,4% до 2,4%. Бюджетният дефицит се подобрява от -2,8% до -2,2% от БВП, но държавният дълг нараства плавно от 28,3% до 29,4% от БВП;
- Базов: Реалният БВП нараства с 1.6% през 2026 г., с 2.5% през 2027 г. и с 3.5% през 2028 г. Инфлацията остава по-висока от тази в оптимистичния сценарий през целия период - 3.7% през 2026 г., 2.9% през 2027 г. и 2.4% през 2028 г. . Бюджетният дефицит се задържа около 3% от БВП, а държавният дълг нараства до 33.6% от БВП към края на периода.
- Песимистичен: Растежът се забавя трайно до 0,9% през 2026 г., 1,5% през 2027 г. и 2,3% през 2028 г., а безработицата достига 4,8% в края на периода.
Даже базовият сценарий има "ограничен стагфлационен характер" - отслабване на растежа при ценови натиск.
От института дават конкретни препоръки:
- Необходима е политика за по-висок и устойчив растеж чрез подобряване на институционалната среда, намаляване на административната тежест, ускоряване на електронното управление, по-добра предварителна оценка на регулациите и по-голяма прозрачност при вземането на решения.
- Пазарът на труда изисква мерки за активиране на неактивните групи, по-ефективен преход от образование към заетост, обучение през целия живот, привличане на квалифицирана работна сила и по-бързо разпространение на дигитални умения.
- Фискалната политика трябва да се върне към антициклична дисциплина чрез плавна консолидация, ограничаване на постоянните текущи разходи, повишаване на данъчно-осигурителната събираемост, борба със сивата икономика и по-висока ефективност на публичните инвестиции.
- Външният сектор се нуждае от диверсификация на експортните пазари и износ на стоки и услуги с по-висока добавена стойност, а политиката към ПЧИ трябва да се насочва към технологичен трансфер, експортен потенциал, високопроизводителни работни места и включване на български доставчици.
"Мерките на икономическата политика трябва да насочват икономиката от краткосрочно стимулирано търсене към устойчив растеж, основан на висока продуктивност, развиване на технологични умения, инвестиции и износ с висока добавена стойност", подчертават икономистите от БАН.

USD
CHF
GBP