Представете си, че сте в любимия си супермаркет и посягате към познатия шоколад. Опаковката е същата, цената - също. Но когато го разопаковате, блокчето вътре е видимо по-малко. Плащате същата сума, но получавате по-малко количество. Това не е плод на вашето въображение, а "невидимата инфлация", която се прокрадва в портфейла ви.

Икономистите наричат това явление с различни имена - "скрита инфлация", "шринкфлация" (от shrink - смаляване) или дори "сникфлация" (от английското sneak - прокрадвам се).

Това е стратегията на компаниите да прехвърлят разходите си върху потребителя, без да променят етикета на рафта. И докато ние, купувачите, страдаме от "парична илюзия" - склонността да съдим за стойността само по цената, а не по реалното съдържание - корпоративните гиганти тихомълком "изяждат" покупателната ни способност.

Шринкфлация: Как започнахме да получаваме по-малко за същите пари

Шринкфлация: Как започнахме да получаваме по-малко за същите пари

Производителите намериха начин да вдигнат цените... без да вдигат цените

Когато продуктът "отслабва", а цената - не

Шринкфлацията е навсякъде: от по-тънките ролки тоалетна хартия до по-малките опаковки чипс и бисквити. Понякога промяната е в качеството - по-малко дресинг в бутилката или по-малко маруля в пакетираната салата.

Компаниите, очаквано, не са особено откровени за тези си практики. Проучване на маркетинг професора Йоанис Евангелидис, цитирано от блога на Esade, показва защо: потребителите смятат намаляването на размера за много по-несправедливо от директното вдигане на цената, дори когато крайната стойност за единица продукт е идентична.

Само 55,6% от хората приемат свиването на продукта за честно, докато близо 70% са склонни да приемат по-висока цена, ако тя е обоснована с растящи производствени разходи.

Инфлация или алчност: Когато цените и печалбата на бизнеса скачат заедно

Инфлация или алчност: Когато цените и печалбата на бизнеса скачат заедно

Това може да има много негативен ефект върху икономиката

Невидимата инфлация не спира до физическите стоки. Тя мутира в "скимпфлация" (от skimp - скъпя се), при която качеството на услугите рязко спада при същата цена. Това са по-дългите опашки пред дадения обект, по-рядкото чистене в хотелите или внезапната забрана да споделяте семейния си абонамент в Spotify.

Плащате същите пари, но получавате по-малко ползи и повече чакане.

Войната и горивните такси

Под натиска на растящите цени на горивата и проблемите с веригите за доставки, бизнесът намира креативни начини да ви таксува допълнително.

  • Amazon въведе временна такса от 3.5% за гориво и логистика за външни търговци, което неминуемо води до поскъпване на стоките за крайния клиент.
  • Авиокомпаниите като JetBlue и United Airlines увеличиха таксите за чекиран багаж, за да избегнат вдигането на основните тарифи.
  • Пощенските служби (като американската USPS) и логистични гиганти като FedEx въвеждат автоматични надбавки за гориво, които се активират, щом цената на дизела премине определен праг.

Как да оцелеем?

Невидимата инфлация е сериозен враг за семейния бюджет именно защото се сещаме за нея чак след като е причинила сериозна щета на финансите.

Икономистите съветват: бъдете "ловци на изгодни сделки" и се питайте "Наистина ли ми трябва това?".

От друга страна, прозрачността е най-доброто лекарство за страданията, които реномето на бизнесите изпитва в такива моменти. Когато компаниите са честни относно причините за промените, потребителите са много по-склонни да останат лоялни.

Докато това стане (особено пък по нашите ширини), все пак гледайте по-внимателно грамаж, съдържание и дребен шрифт.