Полезни за потребителя и наглед безвредни за бизнеса проектопромени в Закона за защита на потребителите могат да отворят вратата за произвол срещу бизнеса - с блокиране на онлайн търговци и силно завишени без обосновка глоби. За това предупреждават от Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС).

Законопроектът, пуснат за обществено обсъждане, е на Министерството на икономиката и индустрията и мотивите са подписани от премиера Андрей Гюров. Основната заявена цел на текстовете е транспониране на европейски директиви, свързани с договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, както и за защитата на потребителите от нелоялни практики, свързани с екологичността и устойчивостта на продуктите.

КЗП пусна нова версия на сайта за сравняване на цените... без 3 от водещите вериги

„Колко струва“ тръгна с амбиция за прозрачност, но показва цени само в две от големите вериги

Въпреки законовото изискване за участие на всички търговци с оборот над 10 млн. лв., платформата на КЗП към момента отразява реално пазарната картина само частично – с малки регионални магазини и без лидера в ритейла у нас

В мотивите си вносителите заявяват, че сега действащата правна рамка е остаряла, съдържа празнини, регулира остарели технологии за сметка на по-нови и по-масово използвани. Така например се обръща внимание на възможностите за извънгаранционна поддръжка, ремонт в домашни условия, достъпност и цена на резервните части и други въпроси от по-широкия right to repair контекст.

Към края на мотивите четем, че "с оглед присъединяването на Република България към еврозоната и с цел осигуряване на правна сигурност, предвидимост и прозрачност на (...) се предлага глобите и имуществените санкции да бъдат посочени в евро". Затова се предлага "техническа редакция".

Тя обаче не е само техническа, става ясно от позицията на асоциацията, която обединява компании като Moemax, Sport Depot, Aiko, Masterhaus, Доверие-Брико, Мегадом, Хеликон с десетки обекти и стотици служители в цялата страна. Някои глоби, които досега са били от 300 до 1000 лева, се предлага да станат от 200 до 1000 евро, а тези от 500 до 3000 лева — от 300 до 2000 евро.

"Това не е просто техническо превалутиране по официалния курс, а реално повишение — в горната граница почти двойно. АТНС посочва и друго противоречие: докато инспектори на КЗП санкционират търговци за разлики от два евроцента при превалутирането, самата държава с този законопроект закръгля глобите нагоре в своя полза — без да спазва официалния курс, чието спазване изисква от бизнеса", се посочва в позицията.

И още репресивни мерки

От асоциацията обръщат внимание на новия чл. 47в на закона, който дава основание на КЗП да поиска от съда блокиране на достъпа до дадена търговска онлайн платформа, ако контролният орган е стигнал до заключението, че информацията за контакт с дадената фирма е непълна или неточна или инспектор не е успял да установи контакт с нея 3 пъти в рамките на 10 работни дни.

Единствената стъпка преди това е публикуването на сайта на КЗП на заповед за прекратяване на нарушението. Ако това не се случи в рамките на 3 дни, следва искане до председателя на Софийския районен съд за това интернет доставчиците да спрат достъпа до сайта нарушител. Ако той издаде такава заповед, тя е с незабавно изпълнение и няма значение дали се обжалва, или не.

"На практика законопроектът задължава търговците постоянно да следят официалния сайт на КЗП, за да не пропуснат евентуална заповед срещу тях — публикувана без тяхното пряко уведомяване. Това е непосилно административно бреме, особено за малкия и средния бизнес. Свалянето на интернет страницата може да доведе до необратими загуби за бизнеса и за онлайн потребителите", категорични са от АТНС.

В законопроекта също така се предвижда актовете за нарушения да могат да се връчват на всяко лице на трудов или граждански договор с фирмата, а не само на управителя: "Това означава, че документът може никога да не достигне до ръководството на компанията, а от него да тече срок за отстраняване на нарушение".

Тези строги мерки определено не са акцент на мотивите на законопроекта.

Какво предлага бизнесът

Асоциацията на търговците на нехранителни стоки настоява за преработване на законопроекта. Тя дава и 4 конкретни предложения:

  • Санкциите да бъдат превалутирани по официалния курс съгласно Закона за еврото — без държавата да заобикаля правилата, чието спазване изисква от другите.
  • Актовете за нарушения да се връчват единствено по електронен път чрез системата за сигурно електронно връчване (eDelivery) на електронното правителство, само на упълномощени представители на бизнеса.
  • Блокирането на уебсайт да не може да се прилага без предварителен задължителен съдебен контрол, при който съдът да се произнася в кратки срокове.
  • Цялостна преработка на неясните и непълни разпоредби, въвеждане на обективни критерии, за да не се създава почва за административен произвол.

За момента от Министерството на икономиката не са коментирали позицията на АТНС.