Капанът на изобилието: Какво ще стане, ако AI направи всичко евтино?

Представете си не толкова далечното бъдеще. Изкуственият интелект е оптимизирал веригите за доставки, логистиката и управлението на ресурсите до съвършенство. И не спира дотам.

Един алгоритъм сравнява за части от секундата всички застрахователни оферти и сключва най-изгодната, без брокер. Друг подготвя данъчната ви декларация безплатно. Трети сглобява пълна почивка - полет, хотел, коли под наем, по-бързо и по-евтино от която и да е туристическа агенция.

Източник: iStock

Цените на хиляди стоки и услуги тръгват надолу...

Защо евтиното плаши?

Икономистите имат дума за устойчивото поевтиняване - дефлация. И за разлика от инфлацията, която целия свят усеща в момента, дефлацията, според Международния валутен фонд, е по-коварен противник.

На дефлацията се гледа като на по-труден за решаване проблем от прекалено високата инфлация.

Биткойн, оскъдност и търсенето на дефлационен актив в инфлационен свят

Съвременните финансови системи са изградени върху гъвкавост

Срещу високи цени централната банка може да вдигне лихвите. Но срещу падащи цени инструментите ѝ бързо се изчерпват. Банкерите могат да свалят лихвите само донякъде, преди да им се наложи да търсят други начини да подкрепят икономиката.

Според Tax Research Unit дълговете не се свиват заедно с цените. Колкото и да дължите по кредитната си карта, ипотеката или други заеми, сумата не се коригира спрямо инфлацията или... дефлацията. Ако заплатите паднат, защото всичко е поевтиняло, но вноската по ипотеката остане същата, тежестта на дълга реално нараства.

Япония влезе в дефлационна спирала през 90-те години, която започна след спукването на гигантски балон на имотите и борсата, пише International Banker. 

Източник: iStock

Централната им банка свали лихвите до 0%, купуваше акции, печатеше трилиони йени, но икономиката остана в застой в продължение на близо 30 години, защото потребителската психология се беше променила.

Хората просто спряха да очакват растеж и спряха да харчат.

AI и дефлацията

Опасната версия е спиралата. AI съкращава служители, безработните спират да харчат, търсенето пада, фирмите режат още разходи и още хора.

А когато милиони хора загубят доходите си или заплатите им паднат, те спират да харчат. Понеже роботите и софтуерът не купуват стоки, не плащат наеми и не потребяват услуги, общото потребителско търсене в икономиката се свива...

Зукърбърг накара служителите си да обучават AI и после съкрати 8000 от тях

Атмосферата в Meta е все по-напрегната

Изследователи от Citi предупреждават, че навлизането на изкуствения интелект в крайна сметка може да доведе до по-висока безработица и след това да тласне икономиката по дефлационен път.

Може и да не се случи така

Технологиите рутинно са унищожавали цели сектори и икономиката всеки път е намирала нов баланс.

Класическият пример е бързото замразяване на храни в началото на ХХ век. То е сринало дела на земеделието в заетостта от 40% до едва 2-5%.

Торта по носа и $170 милиарда в облака: Защо шефът на Acronis вярва, че AI ще ни направи повече човеци

София е стратегическа локация за нас, тук намираме таланти за бъдещето си, заяви Ян-Яап Ягер

Същата логика важи и сега. Икономисти на Goldman Sachs изчисляват, че генеративният AI може да повиши растежа на производителността на труда в САЩ с около 1,5 процентни пункта годишно за десетилетие след широкото му навлизане.

Това потенциално би увеличило глобалния БВП със 7%, което е близо 7 трилиона долара.

Източник: iStock

Международният валутен фонд определи AI като най-добрия ни шанс да разхлабим ограниченията откъм предлагането, които забавят растежа. Затова и преобладаващата прогноза не е за апокалипсис, а за нещо по-меко.

Облигационните пазари не вярват, че AI ще предизвика краен дефлационен натиск. По-вероятният изход, според тях, е "добра" дезинфлация, т.е. намаляване на темпа на инфлация чрез увеличаване на предлагането.