Скритата ротация в AI: Защо малките технологични компании започват да бият гигантите?

В продължение на почти две години пазарът на изкуствен интелект беше доминиран от една и съща история. Nvidia се превърна в символ на бума, големите технологични компании започнаха да наливат стотици милиарди долари в инфраструктура, а Уолстрийт приемаше големите софтуерни компании като естествените победители в новия цикъл. Но под повърхността започва да се случва нещо много по-интересно. Пазарът вече не награждава автоматично мащаба. Той награждава позиционирането вътре в самата инфраструктура на изкуствения интелект.

И все по-често това позициониране принадлежи на по-малки компании.

Най-важният детайл в последната ротация не е, че изкуственият интелект продължава да движи капиталовите потоци. Въпросът е накъде вече се насочват тези потоци. Според Dow Jones Market Data технологичният сектор в индекса S&P SmallCap 600 е изпреварил технологичния сектор на S&P 500 с около 38 процентни пункта през последните 12 месеца. Това не е просто временна аномалия. Това е структурна ротация, която показва, че инвеститорите започват да търсят скритите печеливши в AI екосистемата, а не само очевидните имена.

Причината е проста. Първата фаза на бума около изкуствения интелект възнагради компаниите, които изграждат платформите. Втората започва да възнаграждава компаниите, които решават тесните места в инфраструктурата. Тази разлика променя всичко.

Големи софтуерни компании като Salesforce, Adobe, Workday и ServiceNow първоначално бяха възприемани като естествени победители от навлизането на AI. Вместо това част от тях преживяха сериозни спадове. Adobe загуби над 30% от стойността си за година, а Workday и ServiceNow в определени моменти изтриха повече от половината си пазарна капитализация. Пазарът внезапно осъзна, че изкуственият интелект може не просто да подобри традиционния софтуер, а да започне да заменя части от него.

Заради AI бума Alphabet скъсява дистанция с Nvidia в битката за най-скъпа компания

Облачната дивизия на Google се превръща в значителен източник на приходи

Именно тук започва истинската промяна.

Традиционният корпоративен софтуер беше изграден около оптимизация на процесите, абонаментни модели и автоматизация на работни потоци. Изкуственият интелект променя икономиката на този модел, защото автоматизацията започва да обезценява някои от съществуващите софтуерни слоеве. Ако AI агенти могат самостоятелно да създават отчети, код, анализи, графични дизайни или обслужване на клиенти, тогава част от стария софтуерен стек става уязвим.

В същото време инфраструктурата, която поддържа тази трансформация, става драматично по-ценна. Точно затова капиталът започва да се насочва към компании, за които повечето инвеститори почти не бяха чували преди година.

MaxLinear е един от най-ясните примери. Компанията, която разработва свързващи и аналогови чипове за центрове за данни, е поскъпнала с близо 800% за последните 12 месеца. Подобно движение обикновено се асоциира със спекулативен балон, но в случая причината е много по-структурна.

Източник: iStock

AI центровете за данни все повече зависят от оптични връзки, способни да прехвърлят огромни обеми информация с минимално забавяне и по-нисък разход на енергия. С нарастването на сложността на AI натоварванията традиционните електрически връзки започват да достигат физическите си ограничения. Това превръща компании, работещи дълбоко в мрежовата инфраструктура, в стратегически важни играчи.

Пазарът започва да ги оценява по съвсем различен начин.

Ichor Holdings е друг пример. Акциите на компанията са нараснали с около 347% за година, докато производителите на чипове увеличават инвестициите си в оборудване за производство на полупроводници. Повечето инвеститори се фокусират върху самите чипове, но сложността при тяхното производство расте експоненциално. Съвременните AI чипове изискват все по-сложни химически системи, по-чисти производствени среди и специализирана инфраструктура. Именно там се намира Ichor.

Cohu поскъпна с над 200%, защото системите за тестване и инспекция стават все по-важни с развитието на AI чиповете към по-висока производителност и по-сложни архитектури. Ultra Clean Holdings добави над 330%, тъй като търсенето на оборудване за производство на полупроводници продължава да расте глобално.

Това не са популярни потребителски марки. Това са индустриални инфраструктурни компании, които стоят зад кулисите на AI революцията. И може би именно затова възможността се оказа толкова голяма.

Уолстрийт исторически има навика да се концентрира около най-видимите истории. Инвеститорите преследват познатите имена, защото видимостта създава психологически комфорт. Nvidia, Microsoft, Meta и Amazon се превърнаха в символи на AI бума именно защото бяха лесни за разбиране. Но когато капиталът се струпа около очевидните победители, пазарът естествено започва да търси вторичните печеливши. Този процес вече е напълно в ход.

Интересното е, че AI цикълът все повече започва да прилича на предишни индустриални революции, а не на класически софтуерен бум. По време на железопътния бум най-големите печалби често не идват от самите железопътни компании, а от производителите на стомана, двигатели и инфраструктура. По време на интернет бума огромна стойност беше създадена от компании като Cisco и производителите на мрежово оборудване, преди потребителските интернет модели изобщо да достигнат зрелост.

Изкуственият интелект все повече следва същия модел.

Компаниите, които в момента изпреварват пазара, често са тези, които осигуряват охлаждане, електрозахранване, оптични връзки, инфраструктура за памет, тестови системи и оборудване за производство на чипове. Те постепенно се превръщат в индустриалния гръбнак на AI икономиката.

Това обяснява защо дори индустриални компании започват да се движат почти като полупроводниковите акции. Анализ на Renaissance Macro показа, че компании като Vertiv, Eaton, Caterpillar, GE Vernova и Cummins вече имат корелация над 0.5 със секторните индекси на чиповете. Това е изключително необичайно, защото формално тези компании не са технологични.

Но пазарът разбира нещо важно. AI инфраструктурата вече не е просто софтуер. Тя е физическа инфраструктура.

Централна Азия се включва в AI бума с мегапроект за дейта център на стойност $3 милиарда

Мащабът на бъдещото съоръжение може да го нареди сред най-големите AI и cloud центрове в света

Центровете за данни консумират огромни количества електроенергия. Те изискват охлаждащи системи, резервни генератори, трансформатори, турбини, специализирано мрежово оборудване и сложни системи за управление на енергията. Това означава, че AI бумът постепенно започва да обхваща не само Силициевата долина, но и индустриалното производство, енергетиката и тежкото инженерство.

Точно затова по-малките технологични и индустриални компании започват да изпреварват големите софтуерни играчи. Пазарът започва да оценява недостига. А недостигът винаги има огромно значение по време на инфраструктурни цикли.

Друг важен фактор е оценъчната асиметрия. Много малки технологични компании навлязоха в този цикъл при силно потиснати оценки след години на слаб интерес, високи лихви и следпандемично охлаждане. Това създаде мощен ефект, когато AI търсенето рязко се ускори.

Големите софтуерни компании, напротив, влязоха в AI ерата вече оценени за съвършенство. Инвеститорите очакваха стабилен растеж, високи маржове и вечна експанзия. Когато започнаха съмненията дали AI няма да компресира част от тези модели, последва неизбежна преоценка.

Тази ротация всъщност показва по-голяма промяна на пазарите. AI цикълът постепенно преминава от разказ към инфраструктура. В първата фаза инвеститорите купуваха истории. Във втората започват да купуват тесните места в системата.

А пазарите обичат тесните места, защото именно там се появява ценовата сила. Точно това виждаме при паметта, оптичните системи, охлаждането, енергията и оборудването за производство на чипове. Търсенето на AI вече не е ограничено от софтуерните идеи. Ограничено е от физическия капацитет.

Последиците са много по-големи от краткосрочните движения на акциите. Този цикъл започва да променя глобалните инвестиции в инфраструктура. Microsoft, Amazon, Meta, Alphabet и Oracle харчат суми, които рядко се виждат извън големи индустриални трансформации. А тези разходи се разливат към десетки по-малки доставчици, чиито приходи растат експлозивно от сравнително ниска база.

Именно тук се появява математическият ефект, който големите компании трудно могат да повторят. Компания за трилион долара не може лесно да нарасне с 300%. Малък доставчик, който внезапно се озове в центъра на инфраструктурната вълна, може.

Затова инвеститорите започват да слизат надолу по веригата и да търсят следващата фаза на AI цикъла сред по-малките компании.

Разбира се, риск също има.

Малките компании, свързани с инфраструктурни бумове, могат да бъдат изключително волатилни, когато очакванията изпреварят реалността. Част от тях зависят от ограничен брой клиенти. Други са чувствителни към забавяне на капиталовите разходи или цикличност в полупроводниковия сектор.

Историята показва, че инфраструктурните бумове създават както огромни победители, така и драматични сривове.

Но този път има една съществена разлика. AI инфраструктурата засяга почти всяка индустрия едновременно. Правителства, отбрана, здравеопазване, финанси, производство, роботика и облачни услуги се конкурират за изчислителен капацитет. Това създава много по-широка и по-устойчива база на търсене от предишни технологични цикли.

И именно това вероятно обяснява защо пазарът продължава да награждава дори относително неизвестни инфраструктурни компании с ръстове от стотици проценти. AI надпреварата вече не е само въпрос кой ще създаде най-умния модел. Все повече става въпрос кой контролира инфраструктурата, която прави тези модели възможни.

И в момента някои от най-големите победители не са компаниите, за които се говори най-шумно. Те са компаниите, които тихо стоят вътре в машината на следващата индустриална революция.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.