Петролният пазар започва да навлиза в територия, която исторически почти винаги е предвещавала сериозни икономически и геополитически сътресения. Първоначално инвеститорите възприемаха конфликта между САЩ, Израел и Иран като поредната регионална ескалация, която вероятно ще бъде овладяна дипломатически.
Но след повече от десет седмици на напрежение, полу-блокиран Ормузки проток и ускоряващо се изчерпване на глобалните резерви, кризата започва да придобива съвсем различен характер. Това вече не е само ценови шок. Това е риск от физически недостиг на енергия.
Петролът поскъпна с близо 8% само за три търговски сесии, като сортът Брент се движи над 107 долара за барел, а американският WTI остава около 101 долара. На пръв поглед тези нива не изглеждат драматични на фона на 2022 г., когато цените временно преминаха 120 долара. Разликата обаче е в структурата на пазара. Тогава светът все още разполагаше със значително по-големи буфери, по-високи резерви и относително нормални логистични потоци. Днес глобалната система е много по-изтощена.
Според оценки на Morgan Stanley глобалните търговски и стратегически резерви са около 5.75 милиарда барела. JPMorgan изчислява нивото на около 8.2 милиарда барела, а Société Générale говори за приблизително 7.8 милиарда. Дори при най-оптимистичния сценарий това е значително под нивата от 2020 г., когато светът разполагаше с около 9 милиарда барела запаси. Разликата от над 1 милиард барела означава, че глобалната икономика навлиза в кризата с много по-малка защита.
Още по-важен е фактът, че голяма част от тези резерви не са лесно достъпни. Част от тях са стратегически запаси, които държавите пазят за крайни сценарии. Други са географски разположени далеч от местата с най-голям дефицит. А някои физически не могат да бъдат транспортирани достатъчно бързо заради ограничения в инфраструктурата.
Именно тук се появява критичната роля на Ормузкия проток.
През този тесен морски коридор ежедневно преминават между 18 и 20 милиона барела петрол и петролни продукти. Това представлява приблизително 20% от глобалната петролна търговия. Освен това през него минава около една пета от световния втечнен природен газ, включително огромни доставки от Катар към Европа и Азия. На практика Ормуз е енергийната артерия на световната икономика.
От средата на април обаче американската военноморска блокада на иранските пристанища и рязкото ограничаване на корабоплаването през региона започнаха да задушават физическите доставки. Сателитни снимки показват, че през последните дни около иранския остров Харк, основния износен терминал на страната, практически не са наблюдавани танкери. Това е първият толкова дълъг период без нормален експорт от началото на конфликта.
Последиците започват да се усещат особено силно в Азия. Според анализи на Columbia University и Kayrros запасите в Азиатско-тихоокеанския регион без Китай са паднали с около 12% от началото на войната на 28 февруари. Това са най-ниските нива от поне десетилетие. Япония, Южна Корея и Индия са сред най-уязвимите държави, защото традиционно получават огромна част от енергията си именно от Близкия изток.
Япония например внася около 90% от петрола си от региона. Вече се появиха информации, че японски рафинерии започват да купуват мексикански суров петрол за първи път от години. Виетнам дори официално е поискал от САЩ да позволят преминаването на супертанкер с петрол през зоната на блокадата, защото товарът е определен като "жизненоважен за икономиката".
Това показва, че кризата постепенно преминава от финансов към физически проблем.
Исторически именно такива моменти са най-опасни за пазарите. През 1973 г. арабското петролно ембарго доведе до четирикратно поскъпване на суровината само за няколко месеца. Тогава инфлацията в САЩ надхвърли 12%, а западните икономики навлязоха в тежка рецесия. През 1979 г. иранската революция отново шокира петролните пазари и ускори глобалната стагфлация. През 1990 г. нахлуването на Ирак в Кувейт предизвика нов енергиен скок и рязко забавяне на световния растеж.
Днешната ситуация има различна структура, но тревожно много прилики.
Глобалната икономика е силно зависима от евтина и стабилна енергия. Това важи дори за новата технологична икономика. Изкуственият интелект, центровете за данни и производството на полупроводници изискват огромни количества електроенергия и инфраструктура. Само един голям център за данни може да потребява ток колкото средноголям град. Goldman Sachs очаква разходите за инфраструктура за изкуствен интелект да достигнат 1.6 трилиона долара годишно до 2031 г. Всичко това означава още по-голямо бъдещо търсене на енергия.
В същото време пазарът вече усеща инфлационния натиск. Американската инфлация достигна 3.8% през април, което е най-високото ниво от близо три години. Основен двигател отново са горивата. Средните цени на бензина в САЩ се покачиха рязко, а някои щати вече отчитат цени над 5 долара за галон. Това започва да оказва директен натиск върху потреблението и политическата среда преди междинните избори в САЩ.
Федералният резерв се оказва в изключително трудна ситуация. Само преди няколко месеца пазарите очакваха серия от намаления на лихвите. Сега Goldman Sachs, Bank of America и Morgan Stanley вече отлагат очакванията си за понижения чак към края на 2026 г. или дори 2027 г. Причината е проста: централната банка не може да си позволи агресивно облекчаване, ако енергийният шок отново разпалва инфлацията.
Това създава риск от стагфлация. Тоест комбинация от слаб растеж и висока инфлация. Именно това бе най-големият икономически кошмар на 70-те години.
Пазарите на облигации вече започват да изпращат тревожни сигнали. Доходността по американските 10-годишни облигации отново се движи около 4.4%, а 30-годишните книжа доближават 5%. Това означава, че инвеститорите започват да изискват по-висока компенсация за инфлационния риск.
Интересното е, че акциите засега остават изненадващо устойчиви. Индексът S&P 500 продължава да се движи близо до исторически върхове, подкрепен от компаниите, свързани с изкуствения интелект. Но именно това прави ситуацията още по-опасна. Исторически най-големите пазарни грешки често се случват, когато инвеститорите подценяват структурен риск заради краткосрочен оптимизъм.
Показателен е примерът от 2008 г. Тогава петролът достигна рекордните 147 долара за барел през юли, докато американските акции все още изглеждаха сравнително стабилни. Само няколко месеца по-късно финансовата система се срина.
Днешният риск е различен, но логиката е сходна. Ако Ормузкият проток остане ограничен още месец или два, пазарът може да започне да се сблъсква с истински физически дефицит. JPMorgan вече предупреди, че развитите икономики могат да достигнат оперативно критични нива на резервите още през юни.
И тук идва най-важният геополитически въпрос: колко дълго могат САЩ и Иран да поддържат сегашната ситуация без реална ескалация или компромис?
Президентът Доналд Тръмп се опитва да демонстрира контрол, като твърди, че "Иран е под контрол". Но реалността е, че конфликтът започва да излиза извън регионалните рамки. Китай например има огромен интерес Ормуз да бъде отворен, защото е най-големият вносител на енергия в света. Европа също остава силно уязвима след газовата криза от 2022 г. Германия, Италия и Франция вече страдат от слаб индустриален растеж и нов енергиен шок би ударил директно производството.
Именно затова анализатори като тези на Morgan Stanley определят ситуацията като "надпревара с времето". Светът все още разполага с буфери. Но тези буфери се топят бързо.
А когато пазарът премине от режим на "скъп петрол" към режим на "липсващ петрол", последствията могат да бъдат много по-дълбоки от просто по-високи цени на бензиностанциите.
Тогава вече говорим за риск за глобалния растеж, за инфлационна спирала, за политическа нестабилност и за ново пренареждане на световната икономика.
Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
GBP
