Нигерия е най-големият производител на петрол в Африка с добив от около 1,4 милиона барела дневно. Въпреки това страната внася гориво по световни цени, средното домакинство разполага с едва 6,6 часа ток на ден, а минималната работна заплата е около 35 британски лири месечно.
Парадоксът на нигерийската енергийна бедност има структурни причини - и войната в Близкия изток само го задълбочи, пише El Pais в свой материал.
Ормузкият проток запали горивния пазар
Затварянето на Ормузкия проток от Иран в края на февруари изстреля световните цени на суровия петрол нагоре. Само между 27 и 29 април цената на Brent скочи от 105 до 118 долара за барел.
Нигерийската рафинерия Dangote - единственото значимо местно съоръжение, в момента е надеждата на Европа за доставки на керосин, но на домашния му пазар ситуацията е различна.
Предприятието вдигна цената на бензина от 1200 на 1275 найри за литър. На бензиностанциите в страната горивото вече струва около 1300 найри за литър, спрямо средно 1034 найри през януари, според Нигерийското бюро по статистика.
Структурният капан: суров износ, рафиниран внос
Коренът на проблема е в четирите държавни рафинерии - в Порт Харкорт, Уари и Кадуна. Те работят далеч под капацитета си с години заради липса на инвестиции и лошо управление. Така Нигерия изнася много петрол и след това внася рафинирания продукт на борсова цена.
Източник: EPA/БГНЕС
Рафинерията Dangote, заработила за бензин през 2024 г., частично смекчи зависимостта, но не я елиминира - цените й остават обвързани с глобалните петролни бенчмаркове. "Нигерийските власти са приели глобалното ценообразуване. Каквото е на световния пазар - това плащат и нигерийците, дори в найри", обяснява икономистът Пол Алаже.
Токът: обещания и реалност
През април 2024 г. беше въведена реформа на тарифите, разделяща потребителите в пет зони според гарантираните часове ток: зона А - минимум 20 часа дневно, зона Б - 16, зона В - 12, зона Г - 8 и зона Д - само 4 часа. На практика обещанията рядко се изпълняват. Средното нигерийско домакинство получава 6,6 часа захранване дневно и консумира едва 144 киловатчаса годишно - срещу 351 kWh в Гана и 4198 kWh в Южна Африка.
Ситуацията се влошава допълнително при колапс на националната мрежа. "Когато мрежата падне, и зона А, и зона Г са на нула", посочва Алаже. "Тогава класификацията няма никакво значение."
Частна инфраструктура за сметка на бизнеса
Хроничната ненадеждност е принудила предприятията и домакинствата да изградят собствена енергийна инфраструктура. Малките производствени компании харчат около 150 000 найри месечно за гориво за генератори плюс 48 000-50 000 найри за сметки към мрежата: над 200 000 найри само за ток. Когато разходите доведат до вдигане на цени, клиентите се прехвърлят при по-евтини конкуренти.
Редица нигерийски производители вече преместват производството си в чужбина не заради качеството, а защото поддържането на фабрика в Нигерия е непосилно скъпо.
За по-заможните алтернативата е слънчева енергия. Цената на пълна инверторна система достига около 5 милиона найри - непостижима сума за повечето нигерийци.
Правителството: бездействие
Икономисти настояват правителството да замрази вътрешните горивни цени на нивата отпреди войната, за да ограничи ефекта от глобалните сривове. Правителството не е предприело действия.
Има и силен аргумент, че въвеждането на таван само ще отложи (и усили) шока. МВФ оценяваше субсидиите за гориво и ток на 3% от БВП за 2024 г., определяйки ги като "скъпи и погрешно насочени" - с по-голяма полза за по-заможните слоеве.
Без структурна реформа в нефтохимическата промишленост и в електроенергийната система Нигерия ще продължава да изнася петрол и да внася бедност.
USD
CHF
GBP
