Преди 25 години Вашингтон сериозно обсъждаше как да изплати целия национален дълг на САЩ. Днес тази сума расте с 3 милиарда долара на ден... и то само за лихви.

През януари 2001 г. Бюджетната служба на Конгреса публикува прогноза, която и до днес изглежда като послание от паралелна вселена. Според документа, ако съществуващите политики се запазят, федералното правителство ще натрупа над 5 трилиона долара бюджетни излишъци през следващото десетилетие.

Националният дълг - тази свещена крава на американската политика, можеше да бъде напълно изплатен още преди тогавашните студенти да завършат университет.

Снимка 762333

Източник: X.com

Прогнозата стъпва върху четири последователни години бюджетни излишъци. Това е състояние, което не се е случвало от края на 60-те години на миналия век. Бил Клинтън тогава е прогнозирал излишък от 69 милиарда долара през 1998 г., 124 милиарда през 1999 г. и рекордни 236 милиарда долара през 2000 г.

И все пак, докато четете тази статия, националният дълг на Щатите преминава прага от 39 трилиона долара. Само за обслужване на лихвите по този дълг американското Министерство на финансите харчи около 3 милиарда долара на ден. 

Перфектната буря на 90-те

През 1993 г. Бюджетната служба на Конгреса прогнозираше, че през 1998 г. бюджетният дефицит ще достигне 357 милиарда долара. Само пет години по-късно същият този бюджет беше на излишък.

Зад това стоят няколко припокриващи се сили.

Първо, законът за бюджетното изравняване от 1993 г., който Клинтън прокара въпреки яростната съпротива на републиканците, увеличи данъците за най-високите доходи и наложи строги тавани върху дискреционните разходи.

Второ, "дивидентът от мира" след падането на Съветския съюз позволи драстично свиване на отбранителните разходи. От 4,3% от БВП през 1993 г. достигат до 2,9% през 2000 г.

Технологичният бум

Дотком компаниите, освен работни места, създаваха акционери. Експлозията на цените на акциите генерира приходи от данъци върху капиталовите печалби.

Снимка 614070

Източник: Wikipedia

Между 1994 и 1998 г. делът на най-богатите 1,6% от данъкоплатците (тези с доходи над 200 000 долара) скочи от 30% до 40% от общата данъчна тежест. Държавната хазна се напълни не толкова заради усилията на бюрократите, колкото заради иронията на финансовия пазар, който в крайна сметка щеше да се срине.

Алън Грийнспан, тогавашен председател на Федералния резерв, започна публично да обяснява, че твърде бързото изплащане на държавния дълг може да навреди на финансовите пазари. Защото държавните облигации са фундаментът на световната финансова система.

От излишък към... дълг

Малко след мащабните данъчни облекчения на администрацията на Джордж Буш през 2001 и 2003 г. дойдоха събитията от 11 септември, войните в Афганистан и Ирак, рецесии, а накрая и финансовата криза от 2008 г., която погреба окончателно идеята за фискална дисциплина.

Снимка 691253

Източник: iStock

През фискалната 2026 г. американското правителство прогнозира дефицит от над 2 трилиона долара. Средната лихва по националния дълг сега е 3,37%, спрямо едва 1,49% преди пет години.

Според прогнози до 2028 г. почти 14,5% от всички федерални разходи ще отиват за лихви. След по-малко от две години американското правителство ще изразходва приблизително 1 на всеки 7 долара от своя бюджет единствено за плащане на стари лихви без тези пари да отиват за реални обществени услуги, инфраструктура или сигурност.