Дълги години богатството се носеше тихо. Заможните знаеха, че истинският шик е ненатрапчив - скромен часовник, дрехи без видими лога, ваканция, за която никой не научава. Новобогаташите правеха грешки, хората с класа - не. Тези времена свършиха.
В американските медии много се говори за нова "позлатена епоха". Малко история - визира се периодът в края на XIX и началото на XX век, през който бурното икономическо развитие и пропастта между бедни и богати вървят ръка за ръка. Нещо като 90-те за България, но с много повече стил.
Иначе казано, пак сме във време, в което прекомерното е добродетел, а сдържаността изглежда подозрителна.
Крещящият лукс се завръща
Джеф Безос и Лорен Санчес се появиха на Met Gala в Ню Йорк в пълен блясък и стилистиката на риалити звезди. Доналд Тръмп покрива Овалния кабинет в злато и строи бален салон за 400 милиона долара. В Лондон, Дубай и Монако милиардерите купуват острови, наемат градове за сватби и носят златни синджири. Навсякъде естетиката се движи в посока: повече, по-голямо, по-шумно.
Източник: GettyImages
"Крещящ лукс" или "криза на средната възраст" - вие преценете
Терминът "демонстративно потребление" е въведен от американския социолог Торстейн Веблен в края на XIX век - точно в предишната "позлатена епоха", когато новите индустриалци строят разкошни вили и организират луди партита.
Историята се повтаря, пише Business Insider в свой материал.
Как стигнахме дотук
След финансовата криза от 2008 г. демонстрирането на богатство беше невъзпитано. Настъпи ерата на "тихия лукс" - минимализъм, прикрити лога, скъпи дрехи без надпис. Сериали като "Наследници" показваха власт чрез сдържаност. Богаташите се обличаха като студенти и говореха за устойчиво развитие.
Сега махалото е в другата посока.
Източник: iStock
"Стремежът към по-висок статус спря да произтича от вкуса и започна да идва от най-малкото общо кратно", коментира пред изданието Ана Анджелич, консултант по брандиране. Вкусът и богатството, които някога вървяха ръка за ръка, вече са разделени.
Алгоритъмът като законодател на вкуса
Ключова роля в тази промяна играят социалните мрежи. Ако преди вкусът се изграждаше чрез образование, пътувания и културна среда, сега той идва директно от TikTok и Instagram. Алгоритмите имат изравняващ ефект - сочат всички към едни и същи образи, едни и същи тенденции, едни и същи стандарти за красота.
Резултатът е парадоксален: хора с огромно богатство, но без естетически ориентири, вече не се нуждаят от тях, защото могат да купят влияние и да движат културата към себе си.
"Интернет изяде реалността", казва Анджелич. Видимата пластична хирургия вече не е нещо, което се крие - тя е статусен символ. Показно е самото доказателство, че сте можели да си го позволите.
Лошият вкус днес е бунт
Архитектурният критик Кейт Уагнър въвежда полезно разграничение: от едната страна е демонстриране на добродетели като споделяне на каузи и екологична съвест, то от другата е точно обратното. Лошият вкус като бунт срещу елита. Китчът като политически жест.
Тръмп е най-чистият пример: обича McDonald's, слуша музика от '80-те и залива всичко около себе си в злато. "Лошият вкус е форма на власт за него - начин да наложи себе си", казва Уагнър. И същевременно - начин да се представи като "обикновен човек" пред избирателите си, въпреки милиардното си състояние.
Краят на сдържаността
Дали това е освобождение или упадък - зависи от гледната точка. Шарените кухни и дебелите вериги са по-забавни от безкрайното сиво.
Източник: iStock
Но AI-генерираното изкуство и пластичните хирурзи, работещи по алгоритъм, не вдъхват оптимизъм за бъдещето на естетиката.
Вкусът е циклична категория. И днешната вълна ще отмине. Засега обаче правилото е едно: ако имаш какво да покажеш - покажи го.
USD
CHF
GBP
