БНБ оцени колко по-висока от прогнозната ще стане инфлацията у нас, при трайно високи цени на енергоносителите

Преди дни Европейската централна банка (ЕЦБ) запази нивото на основните лихви - въпреки войната в Близкия Изток и предизвикания от нея ръст на цените на енергоизточници. Това стана след двудневно заседание на институцията, в което България участва за втори път като пълноправен член на еврозоната и за първи път с право на глас - в лицето на управителя на Българската народна банка Димитър Радев.

От ЕЦБ посочиха преди седмица, че войната в Близкия Изток значително увеличава несигурността за икономическите перспективи, като създава едновременно рискове от по-висока инфлация и от забавяне на икономическия растеж. Очаква се конфликтът да окаже пряко въздействие върху инфлацията в краткосрочен план чрез по-високите цени на енергоносителите.

Какво реши за основните лихви ЕЦБ на първото заседание, на което управителят на БНБ е с право на глас

Прогнозите за БВП и инфлацията в еврозоната са преразгледани през призмата на войната в Иран

Днес БНБ обяви, че извършва и оценка на потенциалните ефекти върху инфлацията в България, произтичащи от повишението на международните цени на енергийните суровини.

В съответствие с приложения от ЕЦБ аналитичен подход е изготвен базисен макроикономически сценарий за развитието на българската икономика, основан на допускания за развитието на глобалната икономическа среда и цените на суровините към 11 март 2026 г.

Според базисния сценарий средногодишната инфлация в България се очаква да се ускори до 3.7% през 2026 г., след което да се забави до 3.2% през 2027 г. и 2028 г. Забавянето на инфлацията отразява както ефекта на високата база при енергийните цени през 2026 г., така и предвиденото въвеждане на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ETS2) през 2028 г., уночняват от БНБ.

С оглед на повишената несигурност, БНБ допълва базисния сценарий с два неблагоприятни сценария, които илюстрират възможните макроикономически ефекти при различна интензивност и продължителност на шокове върху предлагането и цените на енергийните суровини.

При реализиране на неблагоприятния сценарий, средногодишната инфлация би била по-висока спрямо тази в базисния сценарий с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 процентни пункта през 2027 г. и с 0.6 процентни пункта през 2028 г. Това означава, че при този сценарий инфлацията у нас за тази и следващите две години, би била съответно: 4,4%, 4,8% и 3,8%.

Доста висока месечна инфлация у нас в началото на годината

Особено поскъпнали са зеленчуците, както и лекарските услуги

При реализиране на силно неблагоприятния сценарий, средногодишната инфлация би надвишила тази в базисния сценарий с 1.2 процентни пункта през 2026 г., с 3.4 процентни пункта през 2027 г. и с 2.3 процентни пункта през 2028 г. Това означава, че при дадения сценарий инфлацията у нас за тази и следващите две години, би била съответно: 4,9%, 6,6% и 5,5%. По-високата инфлация в този сценарий отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти върху компонентите на потребителските цени.

От БНБ уточняват, че посочените два сценария не отчитат потенциални мерки на фискалната и паричната политика и имат за цел да представят основните икономически механизми, чрез които външни ценови шокове биха се пренесли към българската икономика.