Годишната инфлация в Турция достигна най-високото си ниво от половин година през април, показаха официални данни за страната, цитирани от Daily Sabah. Според турските власти покачването на цените е "временно явление" и е обусловено главно от ценовия натиск от последиците от войната в Иран.
Потребителските цени се повишиха с 32,37% миналия месец спрямо година по-рано, съобщи Турският статистически институт (TurkStat), в сравнение с 30,9% през март. Това е най-високата стойност от октомври 2025 г. Това е първото отчитане на инфлацията, което обхваща ефектите от войната в Иран, след като както годишните, така и месечните показатели през март бяха под прогнозите.
Длъжностните лица заявиха, че последните развития ще повлияят, но няма да променят тенденцията на дефлация. На месечна база цените се повишиха с 4,18%, ускорявайки се от 1,9% през март, водени главно от увеличението на цените на жилищата, водата, електричеството, газа и други горива, показаха данните на TurkStat.
Както годишните, така и месечните показатели надхвърлиха прогнозите. Министърът на финансите и финансите Мехмет Шимшек заяви в понеделник, че скорошното покачване е временно и се очаква процесът на дезинфлация да продължи.
Шимшек заяви, че цените на енергията и стоките са се повишили поради последните събития, създавайки краткосрочен натиск върху инфлационните перспективи, но добави, че правителството предприема необходимите стъпки за ограничаване на тяхното въздействие.
Проучванията прогнозираха месечна инфлация от около 3,28% и годишен темп от около 31,25%, тъй като войната в Иран води до рязко покачване на цените на енергията. Най-голямото месечно покачване на цените през април е в сектора на облеклото и обувките, където инфлацията е 8,94%, и в жилищния сектор със 7,99%, докато цените в ключовия сектор на храните и напитките са се повишили с 3,7%, показват данните.
Цените в транспортния сектор скочиха с 4,29% през април. Шимшек заяви, че инфлацията в услугите се е подобрила с 14,3 пункта в сравнение със същия период на миналата година, достигайки 40,3% годишно, докато при основните стоки е била 16,5%.
Източник: БГНЕС
Войната с Иран е огромен шок за световната икономика, тъй като Иран блокира Ормузкия проток, водният път, през който около 20% от световния петрол преди е преминавал по пътя си към клиентите от производители в Персийския залив.
Скокът в цените на енергията представлява предизвикателство за икономики с голям внос като Турция.
"Въпреки че покачващите се цени на енергията и стоките поради геополитическите развития оказват натиск върху перспективите за инфлацията в краткосрочен план, ние предприемаме необходимите стъпки в рамките на бюджетните възможности, за да ограничим тези ефекти", написа министърът в социалната медийна платформа X.
Властите предприеха стъпки за ограничаване на въздействието на войната чрез мерки, които включват механизъм за ценообразуване на горивата, наред с мерки за защита на разходите за селскостопански продукти.
"Считаме покачването на инфлацията за временно и предвиждаме продължаване на дезинфлацията. Ще продължим решително да прилагаме политиките си, които ще увеличат благосъстоянието на нашите граждани, като гарантират постоянна ценова стабилност", пише Шимшек.
Инфлацията в Турция достигна пик от 85% през октомври 2022 г., преди да се понижи до 64% до края на годината и да се задържи на около 65% през 2023 г. Дезинфлацията започна през 2024 г., като я понижи до 44%, последвано от по-нататъшен спад до 31% миналата година.
Данните на TurkStat също така показаха, че индексът на вътрешния производител се е повишил с 3,17% на месечна база през април, което е годишно увеличение от 28,59%.
В допълнение към рафинираните петролни продукти, хранителните продукти, суровият петрол и природният газ, както и химикалите бяха основните двигатели на увеличението на индекса на производителност на ценни книжа (PPI) през април, вероятно отразявайки въздействието на войната между САЩ и Иран върху някои промишлени материали и административните решения за ценообразуване, заявиха анализатори от холандския финансов гигант ING.
"Световните цени на суровините - особено цените на петрола - в настоящия геополитически контекст ще останат ключовите рискови фактори за тенденцията на PPI в близко бъдеще", съобщават анализаторите.
Източник: iStock
Скокът на цените на енергията поради конфликта в Близкия изток и произтичащият от него инфлационен натиск ограничиха възможностите на централните банки да намалят лихвените проценти. Централната банка на Република Турция (CBRT) сигнализира за нарастващи инфлационни рискове в изявлението на своя комитет по парична политика миналия месец, когато запази основния си лихвен процент непроменен, заявявайки, че следи отблизо последиците от войната с Иран и потенциалните вторични ефекти.
Преди конфликтът да започне да променя очакванията, се очакваше Централната банка на САЩ (CBRT) да продължи цикъла на намаляване на лихвите, който започна в края на 2024 г.
През февруари банката повиши прогнозния си диапазон за инфлация в края на годината с два процентни пункта до 15%-21%, като същевременно запази междинната си цел от 16% непроменена. Предстои банката да представи втория си доклад за инфлацията за годината следващата седмица. Анализаторите казват, че той вероятно ще включва преразглеждане както на целта, така и на прогнозите.
USD
CHF
GBP
