Десет години след референдума за Brexit Великобритания вече не спори толкова дали решението е било исторически правилно или грешно. По-важният въпрос е друг: каква е реалната цена на напускането на най-големия единен пазар в света? Отговорът е неудобен, защото не се вижда в един драматичен срив, една финансова катастрофа или един ден на паника. Цената на Brexit се оказа по-тиха, по-бавна и по-структурна. Тя се натрупва през по-нисък растеж, по-слаба инвестиционна динамика, по-трудна търговия, политическа нестабилност и усещането, че обещаната икономическа свобода не се е превърнала в осезаемо по-добър живот.
През 2016 г. британците гласуваха с 51.9% срещу 48.1% за напускане на ЕС. Тогава аргументът беше ясен: повече суверенитет, по-малко регулации, контрол върху миграцията, повече пари за публични услуги и нови търговски възможности извън Европа.
Десет години по-късно балансът изглежда далеч по-малко убедителен. Икономистите трудно изолират точната цена на Brexit заради последвалите шокове като пандемията и енергийната криза след войната в Украйна, но оценките за загубения икономически продукт варират между 2% и 8% спрямо сценарий, при който Великобритания беше останала в ЕС.
Най-голямата загуба не е символична, а практическа: достъпът до единния европейски пазар вече не е безпрепятствен. Преди Brexit британска фирма можеше да продава в Европа почти като на вътрешен пазар. След напускането търговията минава през митници, проверки, документи, забавяния и административни разходи. За големите компании това е неприятно, но управляемо. За малките бизнеси често е достатъчна причина просто да се откажат от износ към ЕС. Примерът с Bosch е показателен: британското подразделение на компанията вече обработва около 10 000 импортни транзакции годишно спрямо едва 40 преди Brexit.
Това е същността на проблема. Brexit не унищожи британската икономика. Но я направи по-тромава. Добави триене там, където преди имаше гладък поток. А в модерната икономика триенето е данък върху растежа. То се плаща от фирмите чрез по-високи разходи, от потребителите чрез по-високи цени, от държавата чрез по-ниски приходи и от работниците чрез по-слаби възможности.
Вторият голям удар е върху инвестициите. Несигурността около Brexit продължи години: първо референдумът, после преговорите, после реалното напускане, после новите правила. За бизнеса несигурността е почти толкова вредна, колкото лошата политика. Когато компаниите не знаят какъв ще бъде достъпът им до пазари, какви регулации ще важат и колко ще струва трансграничната дейност, те отлагат инвестиции. Именно това се оказа един от най-дълбоките ефекти: по-нисък инвестиционен апетит, по-слаба производителност и по-нисък потенциален растеж.
Третата загуба е политическа. Brexit трябваше да върне контрол, но всъщност отвори дълъг цикъл на нестабилност. Британската политика стана обсебена от темата за отношенията с Европа, вместо да се концентрира върху производителност, инфраструктура, жилищен пазар, образование и индустриална стратегия. Това е невидимата алтернативна цена: години политическа енергия, изгорени в управление на последствията от едно решение, вместо в изграждане на нов икономически модел.
Четвъртият провал е миграцията. Един от основните аргументи за Brexit беше контролът върху имиграцията. Реалността обаче се оказа парадоксална. Според данните, цитирани в материала, нетната миграция след 2021 г. е средно около 550 000 души годишно спрямо около 250 000 през 2010-те, като през 2023 г. достига почти 950 000 души. Тоест Великобритания не получи по-ниска миграция. Получи различна миграция, повече бюрокрация и по-малко икономическа предвидимост.
Разбира се, картината не е изцяло черна. Лондон остана водещ финансов център. Опасенията, че City of London ще бъде изместен масово от Париж, Франкфурт или Амстердам, се оказаха преувеличени. Великобритания остава силна в услугите, а финансовият сектор продължава да бъде глобално конкурентен. Страната остава вторият най-голям износител на услуги в света след САЩ и най-големият нетен износител на финансови услуги.
Но точно тук е тънкият момент. Brexit не отне всичко на Великобритания. Тя не се превърна в икономическа периферия. Но загуби част от лекотата, с която можеше да расте. Загуби част от предимството си като естествен мост между англо-саксонския капитализъм и европейския единен пазар. Загуби част от доверието, че е стабилна, предвидима и прагматична икономика. А това в глобалния капитализъм често струва повече от една митническа такса.
Най-големият урок от Brexit е, че суверенитетът има цена. Можеш да получиш повече свобода да определяш собствени правила, но ако тази свобода те отдалечи от най-големия ти търговски партньор, икономическата сметка става сложна. Особено в свят, в който САЩ са по-непредвидими, Китай е по-агресивен, глобализацията се фрагментира, а регионалните икономически блокове стават по-важни, не по-малко важни.
Десет години по-късно Brexit изглежда не като освобождение, а като скъп експеримент. Не катастрофален, но изтощителен. Не фатален, но трайно ограничаващ. Великобритания не загуби бъдещето си. Но загуби част от икономическата си инерция, част от политическата си стабилност и част от стратегическата си яснота.
И може би най-важното: загуби илюзията, че сложните икономически връзки могат да бъдат заменени с политически лозунг.
USD
CHF
GBP
