Икономически партньор от Топ 3, двустранна търговия за 4-6 милиарда евро годишно, над 12 000 дружества като мост между двете страни - това е Италия за България. За десетки хиляди българи е и нещо повече: държавата, в която са избрали да се трудят. За все повече и повече италианци пък нашата страна е дестинация за бизнес, кариера или за спокойни старини.
Общото за всички тези хора е, че в един момент трудовият им път приключва и става време за пенсиониране. Макар ключови въпроси около него да са изяснени на междуправителствено равнище преди повече от 35 години, промени в тълкуването на правната рамка и бюрократични спънки създават рискове пред възрастните хора - от непризнаване на стаж до данъчно облагане на пенсията.
Политиците говорят за промени в двустранната конвенция, но докато думите не се превръщат в дела, засегнатите лица ще стават все повече и повече, предупреждават от неправителствената организация Patronato Tutela Previdenziale, която развива дейност в подкрепа на социалните права на гражданите с над 70 офиса в Италия, чужбина, а отскоро - и в България.
Какво не е наред?
Особено наболяла тема е начинът, по който на практика биват "наказани" италианските пенсионери, избрали да се заселят в България и да получават плащания у нас. Проблемът се крие в тълкуването на Конвенцията между Италия и България за избягване на двойното данъчно облагане - документ, подписан през 1988 г. и ратифициран от Рим през 1990 г.
В продължение на десетилетия италианските пенсионери се регистрираха в Регистъра на живеещите зад граница граждани (AIRE), придобиваха т.нар данъчно пребиваване у нас и италианският еквивалент на НОИ (INPS) изплащаше пенсиите им. А у нас пенсиите са необлагаеми.
Това се промени през 2023-а, когато италианските данъчни власти обявиха, че за целите на конвенцията дадено физическо лице може да бъде третирано като резидент в България само когато притежава гражданство. Тъй като в Италия пенсиите се облагат, това доведе до удръжки и даже до претенции към вече изплатени суми.
В тази ситуация обичайният механизъм за данъчен кредит за чуждестранни данъци има непълен ефект, който освен това идва на по-късен етап, обяснява пред Money.bg Вито Николас Петчек, председател на Patronato Tutela Previdenziale Bulgaria.
Той е категоричен: "Натурализацията в България изисква години на законно непрекъснато пребиваване и владеене на езика. За човек, който вече е пенсиониран, това е дълъг път и не е подходящото решение за всеки. Бихме искали също така да подчертаем, че изборът на гражданство трябва да бъде решение, свързано с целия живот, а не данъчна стратегия".
Източник: Patronato Tutela Previdenziale Bulgaria
Тук трябва да се подчертае, че не става дума за единични случаи. По думите на Петчек в публичното пространство циркулират различни числа, но няма официална статистика, която да следи броя на италианските пенсионери в България. Соред Patronato Tutela Previdenziale говорим за между няколкостотин и цели 1200 души.
Макар да говорим за едва около 14% от получаващите италиански пенсии в България, всъщност на тях се пада близо половината изплащана на България сума, която през 2023 г. е била над 17 милиона евро.
"На фона на по-широката италианска общност в България - официално над 3 000 души, а според неофициалната оценка на италианското посолство около 10 000 - пенсионерите са малцинство, но много забележимо и в момента силно изложено на риск", подчертава Петчек.
Какво може да се направи?
Темата се разисква на политическо ниво, като стигна и до Европейския парламент. Италианският зам.-министър на икономиката Лучия Албано заяви пред депутати в родината си през март, че Италия и България са се споразумели за промяна на конвенцията с цел да отпадне изискването за гражданство. Все още обаче тази корекция не е станала факт.
Така се налага да се произнася съдът. От Patronato Tutela Previdenziale посочват, че вече има решения от различни съдилища в Италия, които са обявили удръжките за незаконосъобразни и са разпоредили възстановяване на сумите. Практиката обаче не е еднозначна, а освен това "всяко съдебно решение е задължително само за страните по него, поради което индивидуалните искове остават необходими", напомня Вито Николас Петчек.
Тук е и ролята на организации като Patronato Tutela Previdenziale, която предоставя безплатна помощ по въпроси, свързани с пенсии, социално осигуряване, трудови права и социално подпомагане.
Лицата с двойно гражданство на теория са в по-добра ситуация - конвенцията дава право на освобождаване от облагане на база удостоверение, издадено от българските власти. Важно е обаче, че това не става автоматично - изисква се заявление, придружено с нужните документи и до одобряването му италианските удръжки се запазват.
Възстановяването на тези от минал период пък става по друга процедура, която на свой ред е обвързана с давностни срокове.
Това вече засяга и някои българи, които са получили италианско гражданство по време на престоя си.
С какви проблеми се сблъскват българите?
Patronato Tutela Previdenziale отскоро е у нас, но вече организацията е оказала помощ на десетки граждани. Около две трети от тях са българи. Това не е изненада - официалната италианска статистика отчита над 47 000 наши сънародници в страната, но според неофициалните данни на посолството ни в Рим говорим за почти двойно повече хора заради натурализация, смесени бракове, сезонна работа и т.н.
Към тях трябва да прибавим и всички, които на даден етап от живота си през последните десетилетия са работили в Италия и бройката със сигурност става шестцифрена. За тези хора е важно как могат да докажат стажа си при пенсиониране, тъй като в повечето случаи той може да се използва.
"Обикновено те са работили в Италия между средата на 90-те години и 2010-те години, като секторите се повтарят: грижи за домакинството и възрастни хора, хотелиерство и туризъм, селско стопанство и сезонна реколта, строителство, логистика и производство в индустриалните райони на Северна и Централна Италия. Професионалният им път често е фрагментиран — няколко работодатели, периоди на недекларирана или частично декларирана работа, прекъсвания по семейни причини. Профилът е предимно женски" - така Петчек хората, на които най-често съдейства организацията у нас.
Проблемите при опит за включване на стажа от Италия при пенсиониране са доста сходни, като най-масов са непълните данни за осигурителните вноски. Липсват договори, фишове за заплати и други документи, издадени понякога от несъществуващи вече работодатели. Те се намират, но трябва да се търсят в архиви.
Не по-малко затруднение е разминаването на данни между системите в България и Италия: "Транслитерацията на българските имена между кирилица и латиница не е стандартизирана в различните документи; към това се прибавят моминските и фамилните имена след брака, несъответствия в мястото на раждане, а в някои случаи и повече от един италиански данъчен код (codice fiscale), издаден на едно и също лице".
Петчек посочва, че това е поправимо при подаването на заявлението, но то трябва да е адресирано на правилното място, а в нашия случай това е НОИ. Нашият осигурителен институт осъществява последващия контакт с италианските си колеги. Важно е, че поне на този етап след отпускането на пенсията всяка година се подават декларации, които удостоверяват, че лицето не е починало - в противен случай изплащането спира.
"В основата на всичко това стои една по-проста пречка: езикът и достъпът. Човек, който е прекарал петнадесет години в грижи за възрастен човек в Ломбардия, не разполага с необходимите умения, за да се ориентира в две национални бюрократични системи на чужд език, а платената помощ е недостъпна за въпросните пенсии", убеден е Вито Николас Петчек.
USD
CHF
GBP
