Войната в Близкия Изток предизвика най-големия шок в предлагането на петрол в историята, но дори в разгара на конфликта цените така и не достигнаха прогнозираните от анализаторите 150 долара за барел. Причината се крие не толкова в Персийския залив, колкото в Пекин.
Китай още от миналата година постепенно се превръща в гигантски фактор за поведението на петролния пазар като най-голям вносител в глобален мащаб. Сега обаче това работи още по-добре заради комбинацията от "трусове" в досегашния модел - невиждано до момента блокиране на Ормузкия проток, през който минават 14 млн. барела дневно и раздор в ОПЕК.
И, все пак, защо не стигнахме $150 на барел? Безспорно и други правителства допринесоха за това. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства пуснаха допълнителни 5 млн. барела дневно през тръбопроводи, заобикалящи протока. Вашингтон и Токио освободиха рекордните 2 млн. барела дневно от стратегическите си резерви, а по-бедните държави ограничиха потреблението си.
Тези мерки обаче нямаше да са достатъчни без решенията, взети без много шум в Пекин. Между февруари и юни Китай намали наполовина вноса на суров петрол - с 5,5 млн. барела дневно, което според експерти е свалило цената на Brent с 30 долара или повече. Това е повече от половината от глобалния спад на търсенето по време на локдауните заради COVID-19, но за разлика от пандемията китайската икономика продължи да расте нормално.
"Китай е новият ОПЕК", каза неотдавна пред The Economist ръководител на петролната търговия - способността на страната да включва и изключва търсенето на петрол ѝ дава влияние върху цените, сравнимо с това на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК).
А докато ОПЕК отслабва след неотдавнашното напускане на ОАЕ, пазарната мощ на Китай расте.
Три лоста за контрол
Пекин използва три основни инструмента. На първо място са националните резерви. През годината до началото на 2026 г. Китай купи 200 млн. барела на ниски цени, увеличавайки и без това огромните си резерви от 1,4 млрд. барела - покупки, които по оценки на търговци са добавили 10-20 долара към световната цена преди войната.
Те станаха възможни след грандиозна национална програма за разширяване на 11 нефтохранилища с общо 169 млн. барела допълнителен капацитет през 2025-2026 г. Те се пълнеха ударно в седмиците преди очакваните удари на САЩ и Израел по Иран.
След началото на конфликта Китай започна да източва запасите - със 70 млн. барела до юли според данни на Vortexa, а ако се включат плаващите хранилища, изтеглянето достига 150 млн. барела за три месеца, или около 1,5 млн. барела дневно.
Междувременно Пекин бързо се преориентира и при доставките - с рязко повишен внос от Русия, рекорден - от Бразилия и с нови договори с доставчици от Африка и Южна Америка. Собственият добив също скочи до 4,32 млн. барела дневно след 7-годишна кампания.
Вторият лост са ограниченията за износ. През март правителството нареди на рафинериите да спрат нови експортни договори и да анулират част от вече сключените. Между февруари и април износът на рафинирани продукти падна почти наполовина, до 430 000 барела дневно, което спести на рафинериите 1,2-1,8 млн. барела дневно суров петрол.
Третият лост е свиването на вътрешното търсене. През юни китайските рафинерии преработиха с 2,7 млн. барела дневно по-малко петрол спрямо предходната година - производството на бензин спадна с 14%, а на дизел и авиационно гориво - с по 21%. Все повече градски жители се прехвърлят от автомобили към метро, велосипеди и електрически таксита, а вътрешните полети намаляват в полза на влаковете.
Управляем ефект
Общото въздействие върху китайската икономика засега изглежда овладяно. БВП нарасна с 4,3% през второто тримесечие - най-бавният темп от края на 2022 г., но причината е по-скоро в слабите инвестиции и кризата в имотния сектор, отколкото в липса на петрол.
Стратегическите резерви на страната остават почти недокоснати.
Запасите на Китай обаче не са безкрайни. За разлика от ОПЕК, който на теория може да поддържа съкращения с години, Китай не може безкрайно да внася с 5,5 млн. барела по-малко дневно. Войната показа все пак, че сама по себе си страната може да стабилизира световния петролен пазар в продължение на месеци - нещо, за което лидерите на все по-разединения ОПЕК само мечтаят.
USD
CHF
GBP
