Производството на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) достигна през май най-ниското си равнище поне от 2000-ата година насам, става ясно от проучване на "Ройтерс".
Данните показват, че добивът на 11-те членки на картела е намалял с 1,06 млн. барела дневно спрямо април, достигайки 16,13 млн. барела дневно - ниво, по-ниско дори от периода на пандемията, когато търсенето се срина.
В статистиката вече не влиза Обединените арабски емирства, които напуснаха организацията на 1 май.
Основният фактор зад този исторически спад е блокирането на Ормузкия проток - както от страна на Иран, така на САЩ. Това е жизненоважна артерия за световната енергийна система - през него преминават огромна част от глобалните доставки.
Затварянето му не само сви иранския износ до най-ниските нива от шест години, но и блокира значителни количества петрол на други производители от Залива, които бяха принудени да ограничат добива си с общо около 9 млн. барела дневно.
Саудитска Арабия - традиционният лидер на ОПЕК и най-големият износител в света, успя да пренасочи част от потоците през алтернативния си маршрут към Червено море. Но дори максималното натоварване на тази инфраструктура не компенсира мащаба на прекъсването.
Ирак отчита по-високо вътрешно потребление и възстановен сухопътен износ през Сирия, а Нигерия и Венецуела също отчетоха ръст, но всички тези движения са капка в морето спрямо загубените обеми.
Така ОПЕК - организация, която десетилетия наред диктуваше глобалния енергиен баланс чрез гигантския си резервен капацитет, се оказва в необичайна позиция: безсилна да реагира.
Дори разширеният формат ОПЕК+, включващ Русия и други съюзници, не успя да реализира планираното увеличение на добива през май. Украинските дронове се погрижиха за това.
САЩ определят правилата
Докато ОПЕК е парализирана, Съединените щати се превръщат в де факто стабилизатор на световния пазар. Вашингтон използва комбинация от производствен капацитет, санкционна политика и стратегически резерви, за да смекчи шока от войната в Близкия Изток.
Американският петролен износ достигна рекордните 12,9 млн. барела дневно, като над 60% от тях са рафинирани продукти. Морските доставки през април скочиха до 9,6 млн. барела дневно, а потоците към Азия - най-засегнатия регион от блокадата на протока, почти се удвоиха до 2,5 млн. барела дневно.
Това помогна да се предотврати още по-драматичен ценови скок за икономики като Китай, Южна Корея и Япония.
За американските производители конфликтът носи и значителна финансова полза: стойността на износа на суров петрол и продукти е нараснала с около 32 млрд. долара спрямо предвоенните нива. Паралелно с това Вашингтон активира и стратегическия си резерв, като се съгласи да освободи 172 млн. барела до 2027 г. в рамките на глобална координирана акция.
САЩ използват и друг инструмент - селективното разхлабване на санкции. От март насам Вашингтон позволи ограничени покупки на руски и ирански петрол, което доведе до рязко намаляване на складираните на танкери руски количества - от над 13 млн. барела до 2,9 млн. барела.
Това временно укрепи приходите на Москва и Техеран, но също така стабилизира глобалните потоци в момент, в който имаше нужда от това.
По-късно обаче администрацията промени курса: отказа да поднови разрешението за закупуване на около 140 млн. барела ирански петрол, задържан в морето и едновременно наложи собствена блокада на ислямската република, за да ограничи приходите ѝ. Тази стратегия показва колко деликатен е балансът между геополитически натиск и поддържане на глобалната енергийна стабилност.
Съединените щати не могат да заместят напълно ролята на ОПЕК - американската индустрия е пазарно ориентирана и правителството не може да нарежда промени в добива. Но комбинацията от гъвкаво производство, стратегически резерви и контрол върху финансовата система превръща Вашингтон в най-влиятелния играч на пазара в момента.
USD
CHF
GBP
