Румъния остава без ядрена енергетика - какво следва?

Румънската енергийна компания Nuclearelectrica започна в четвъртък сутринта контролираното спиране на Втори блок на атомната централа в Черна вода, съобщи дружеството чрез съобщение до Букурещката фондова борса, цитирано от "Аджерпрес".

Така северната ни съседка временно остава без ядрени мощности - и двата действащи енергоблока са изключени от националната енергийна система.

Един ядрен реактор по-малко: Ниското ниво на Дунав принуди Румъния да увеличи вноса на ток

Основният въпрос е как това ще се отрази на пазара и цените на електроенергията

Решението идва след продължителния и рязък спад на нивото на река Дунав. Компанията уточнява, че спирането се извършва при стриктно спазване на процедурите за безопасност, въз основа на постоянен мониторинг на маржовете на сигурност, оборудването и прогнозите на Националния институт по хидрология и управление на водите (INHGA).

Ситуацията се определя от енергийните власти като безпрецедентна - никога досега двата реактора на АЕЦ "Черна вода" не са били спирани едновременно заради хидроложки причини.

През 2003 г. централата отново беше спряна заради суша, но тогава работеше само един реактор - другият все още беше в строеж.

Dacia и Ford спират временно производството си в Румъния на фона на енергийната криза

Властите призовават обществените институции да пестят по време на пиковите вечерни часове

Прогнозата на INHGA за периода 12-19 август показва, че дебитът на Дунав при влизането му в страната (участък Базиаш) ще остане относително постоянен - около 1350 куб. м/сек в началото и края на периода и 1400 куб. м/сек през останалите дни, значително под средногодишната стойност за август от 3900 куб. м/сек.

Централата в Черна вода разполага с два блока по 700 мегавата, работещи с природен уран и тежка вода като модератор и охладител. Тя покрива около 20% от производство на електроенергия в Румъния. Първи блок беше спрян и изключен на 28 юли заради ниския дебит от Дунав, чиято вода охлажда кондензаторите на турбините.

"ВЕИ и батериите вече са част от решението": Как България печели от кризата с Дунав

Ситуацията е своеобразен тест за устойчивостта на енергийната ни система

Как ще бъде компенсиран дефицитът

Министерството на енергетиката съобщи, че Националната енергийна система разполага с достатъчно резерви за покриване на загубеното производство - вятърна енергия, енергоблок Ровинари 4 на комплекса "Олтения" с мощност 330 мегавата, както и минимум 300 мегавата вецове от Hidroelectrica.

За следващите седем дни се очаква средна вятърна генерация от 525 мегавата, с максимум от 1560 и минимум от 100 мегавата. Румъния разполага и с трансгранични преносни капацитети от около 4000 мегавата за внос на електроенергия, а европейските оператори следят регионалната енергийна криза и координират действията си.

Министерството поддържа призива за отговорно потребление, особено между 19:00 и 23:00 ч., за да се намали натоварването на системата в пиковите часове.

Дунав вече не е плавателна река: Ефектите за икономиката

Една от най-важните водни артерии на Европа не функционира заради сушата

По данни на властите в четвъртък сутринта в 8:11 ч. потреблението достига 5800 мегавата при производство от 5860 мегавата, като хидроенергията осигурява 28%, въглищните и газовите централи - 22%, а ядрената енергия - едва 10,3%.

Прогнозите за уикенда допускат известно подобрение на хидроложките условия, но окончателното връщане на реакторите в експлоатация ще зависи изцяло от възстановяването на нивото на Дунав. Спад в нивото на реки заради продължителното засушаване засяга и други държави в региона, а европейските енергийни оператори остават в постоянна координация за гарантиране на сигурността на доставките.