Българският пазар на хранителни стоки е критично зависим от внос, като допускането на безконтролен дъмпинг демотивира производителите у нас и крайният резултат е привнасяне на инфлация и ръст на цените за крайния потребител. Това подчертаха от Lidl на специално събитие по темата.
Затова и те призоваха търговци, производители и държавни институции да обединят усилията си в Парк за хранителен суверенитет.
При годишна инфлация при храните от 4,9% по данни на НСИ, средното поскъпване в най-големия ритейлър по приходи у нас е 4,55%, като това показва, че веригата изпълнява ролята на буфер за обиране на инфлационните импулси, подчерта пред журналисти главният изпълнителен директор Милена Драгийска.
Тя цитира факторите за повишение на цените, установени в рамките на анализ на Института за пазарна икономика. Разходите за електроенергия са скочили със 7% на годишна база през април, докато при транспортните услуги войната в Близкия Изток е в основата на скок от 47,3% през май.
Средната работна заплата през първото тримесечие е скочила на годишна база с 12,7%, а при производствените цени имаме скок от 25,9% в периода 2024-2026 г.
Драгийска подчерта, че огромен проблем е невъзможността българското производство да задоволи нуждите на пазара. Така например при кравето масло то е достатъчно за само 20-30% от търсенето, при плодовете и зеленчуците се движим между 25% и 40%, при телешкото - не повече от 20%.
"Вносът на всички тези суровини означава, че всичко, което се случва в дадена държава, се привнася като инфлационен импулс - скок на заплати, стачки и т.н. Така внасяме чужда инфлация", категорична беше Драгийска.
Към това се прибавя фактът, че все още доходите в България са по-ниски от средните за еврозоната и тук близо 30% от парите на домакинствата отиват за храна при средно 16%.
Високи ли са цените?
Търговският директор на Lidl Драгомир Илиев посочи, че кошница с някои от ключовите хранителни стоки (кисело мляко, прясно цяло пиле, свинско месо, хляб, кайма, кашкавал, сирене, брашно, минерална вода, пъстърва и т.н.) към юни 2025 г. цената е била 66,92 евро, докато сега даже малко е поевтиняла -66,63 евро.
При сравнение на малко по-различна подборка 21 продукта, които отново са сред най-важните в потребителската кошница, цената в България е €59,44 с ДДС у нас при €69,15 в Германия - въпреки разликата в ДДС ставките (за голямата част от храните там е 7%) и транспорта. Ценовото предимство е 22,87% без ДДС и 14,04% с ДДС.
Средният брой артикули на бон расте до 11,19 при 10,56 преди година е при стойността на бона ръстът е около 9 на сто, стана ясно на събитието.
Защо няма българско производство?
Lidl работи с над 300 български производители, като оборотът от износа на тяхна продукция на 28 пазара през 2025 г. е бил 66,4 млн. евро. Между 2024 г. и 2025 г. доставките от партньори у нас са скочили с 20%. Милена Драгийска обаче подчерта, че добрите производители, които инвестират в инфраструктура, производство и ефективност остават малко.
Драгомир Илиев подчерта, че за Lidl е по-рентабилно да не доставя плодове и зеленчуци през цяла Европа, но намирането на местни партньори е затруднено. "Често срещаме следните аргументи - за да направиш модерно оранжерийно производство са необходими няколко милиона евро, партньорът казва "Как да инвестирам, при положение, че е известно, че домати се вкарват от Турция на 10 цента, фактурират се на тази сума, имат занижени фитосанитарни изисквания и този продукт разбива пазара?", разказа търговският директор.
По думите му у нас не само оранжериите са малко, но и 90% от поливните системи са унищожени. Затова и не е чудно, че продуктовата група с най-голям годишен ръст (13,74%) са именно плодовете и зеленчуците: "Разчитаме на късмет и природни дадености" при сезонна стока, която се влияе изключително силно от климата.
От Lidl директно посочиха ситуацията с контрола на вноса през ГКПП "Капитан Андреево" като проблем за пазара: "Докато допускаме влизане на продукция със занижен контрол и не на реалните цени, това ще се отразява на здравето на населението и на бюджета и ще демотивира хора, които иначе биха се занимавали със земеделие".
Какво да се направи?
Освен по-добър контрол, от веригата призоваха за възстановяване на напоителните системи, за да не се получава ситуация водата за българския производител да е 3 пъти по-скъпа от тази, която използва негов конкурент от Западна Европа.
Друга посока на развитие е оптимизиране на субсидиите, като според Lidl зърнопроизводството е добър пример за ефектите от добре структурирана политика: "Представете си, ако моделът се пренсе върху плодове, зеленчуци и животновъдство".
Освен това ритейлърът вижда потенциал за подобряване на остарелия и според управляващите Закон за кооперирането, поддържане на пазарно ориентирани цени на електроенергия и улесняване на привличането на квалифицирани кадри от трети страни не само за туризма, но и за селското стопанство.
Lidl ще предложи на институциите мерките да се структурират в Пакт за хранителен суверенитет - "нов обществен договор със секторен характер", в който всички заинтересовани страни имат разпределени задачи със срокове.
Това е идея на Lidl, която е резултат и от разговори с министъра на земеделието и храните, като в пълния си вид предстои да бъде представена на властта.
Милена Драгийска подчерта, че управляващите не би трябвало да бъдат изненадани от предложението, като в същото време подчерта, че "има доста притеснителни текстове" в законовите промени, лансирани с цел овладяване на инфлацията. Като пример тя даде обръщането на тежестта на доказване на "твърдения тип "една жена каза", липсата на дефинирано понятие за справедлива цена и увеличените санкции.
По думите ѝ след пропуснатата възможност да се спази Законът за нормативните актове и да се направи оценка на въздействието преди приемането на законите, сега има възможност да се направи "обективно междинно наблюдение" и да се направят оптимизации.
Тя беше категорична - в Lidl гигантски търговски надценки няма. Такива обаче са възможни тогава, когато стоки са влизали безконтролно у нас на изкуствено занижени цени и някой търговец е решил да ги пласира на пазара.
USD
CHF
GBP
