С празни приказки ли е пълна новата "Кошница с грижа" на властта

Осем търговски вериги поеха доброволен ангажимент за намаляване на цените на основни хранителни продукти с минимум 15% за поне шест месеца, като 3 от тях - Kaufland, Lidl и "Фантастико" се включиха буквално веднага след мащабното медийно събитие в Министерски съвет.

Инициативата "Кошница с грижа" вече е в ход, но от финансисти, икономисти, браншови организации и самите производители се чуват повече резервирани оценки, отколкото ентусиазъм.

"Генезисът на инфлацията не е във веригите"

Финансистът Никола Филипов е категоричен, че мярката няма да промени нищо съществено. В ефира на Нова телевизия той посочи, че единственият устойчив механизъм за спиране на инфлацията е ограничаването на проинфлационното публично харчене - не чрез административен натиск върху търговците.

Кои вериги се включват в "Кошница с грижа" и с какви намаления

Трима от най-големите играчи в столицата се включват в инициативата още от днес

Ключовият въпрос, според него, остава открит: кой ще понесе сметката - веригите, доставчиците, или и двете страни?

Икономистът Георги Ангелов също обясни, че проблемът започва от производството, минава през преработката и стига до конкуренцията на дребно - и не може да бъде решен от едната страна на веригата.

"Въобще не са подготвени"

Доц. Огнян Боюклиев беше по-директен пред БНР: инициативата борави с размити понятия като "справедлива цена" и "редовна продажна цена", които нямат счетоводна стойност.

"Излиза, че въобще не са подготвени за случая", коментира той. Позицията му е, че истинската промяна изисква реформа в Закона за храните, данъчна реформа и активна аграрна политика - не отстъпки в цените на рафта.

Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация "Активни потребители", предупреди пред БНТ за друг риск: когато големите вериги започнат да продават под себестойност, малките търговци са изложени на заплаха от фалит. Дългосрочният ефект може да е парадоксален - намалял брой магазини и още по-малко конкуренция.

Гръцката потребителска кошница е по-евтина от българската

Пазаруването в Португалия също е по-изгодно, отколкото у нас

Николов добави, че потребителските организации не са консултирани в нито един момент от подготовката на инициативата.

"Държавният контрол винаги води до дефицити"

Аксиния Баева от Българската ритейл асоциация напомни пред Bulgaria ON AIR за унгарския прецедент от 2023 г.: правителството въведе ценови тавани на храни, а страната завърши годината с най-висока инфлация в ЕС. "Държавният контрол винаги води до дефицити и деформиране на пазарните механизми", предупреди тя, като добави, че законът може да дефинира крайна цена, но не и себестойност.

Опасението на бизнеса е, че прилагането на мерките няма да е последователно и натискът може да удари по малките и средни играчи.

Икономистите от БАН: Извънпроизводствени фактори вдигат цените у нас

България изпреварва еврозоната по ръст на разходите за труд, но производителността се е вдигнала с под процент

По думите ѝ отговорността към потребителя не се постига чрез деформиране на пазара, а чрез защита на уязвимите и цени, при които както бизнесът, така и държавата имат изгора. А по-евтините храни изискват повече българско производство.

"Тежестта пада върху нас"

На терен картината е ясна. Антон и Татяна Неделчеви от русенското село Чилнов отглеждат около 20 декара плодове и зеленчуци и не работят с големи вериги. Пред БНТ те обясниха, че основният им проблем не е надценката на търговеца, а евтиният внос от съседни държави, чиято себестойност не могат да следват. Субсидиите, получени тази година - около 140 евро - са несравними с подпомагането в Западна Европа.

Скептицизмът им споделя и Цветан Цеков, председател на Браншова камара "Плодове и зеленчуци". Пред Нова телевизия той заяви, че ефектът от мярката за българските производители ще е "по-скоро козметичен" и предупреди, че тежестта може да се прехвърли директно към тях чрез намаляване на изкупните цени.