"Рисковете вече не са балансирани": Предупреждението на управителя на БНБ

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев предупреди, че балансът на рисковете пред българската икономика се е изместил осезаемо в посока нагоре — за инфлацията, и надолу — за растежа. Той направи този коментар по време на Американската търговска камара в България (AmCham), на което говори и служебният финансов министър Георги Клисурски.

"Рисковете вече не са балансирани", заяви Радев, като изрично посочи, че текущото развитие на ситуацията се движи по-близо до неблагоприятния сценарий на БНБ — не до базовата прогноза.

Добра изходна позиция, но без имунитет

България навлезе в 2026 г. с относително стабилни макроикономически основи: ръст от около 3,2% през 2025 г., инфлация от 2,1% към февруари тази година, висока заетост и добре капитализиран банков сектор. Кредитната активност е започнала да се нормализира.

Пакет за 100 милиона евро защитава икономиката от близкоизточната криза

Това не са "хеликоптерни пари", подчерта премиерът Андрей Гюров

Но тези показатели не гарантират устойчивост при силни външни шокове. "За малка и отворена икономика като нашата, външната среда винаги има значение. Днес тя има още по-голямо значение", каза Радев.

Войната в Близкия изток преобръща картината

Военният конфликт в Близкия изток и частичната блокада на Ормузкия проток — през който преминава близо 20% от световния петрол — доведоха до енергиен шок с директни последици за Европа и България. От края на февруари цените на петрола са нараснали с над 55%, а на природния газ — с около 91%, сочат пазарни данни.

Базовата прогноза на БНБ предвижда растежът в страната да се забави до около 3% тази година, а инфлацията да се ускори до около 3,7% — основно заради по-скъпата енергия и вътрешния инфлационен натиск в сектора на услугите. При неблагоприятния сценарий шокът е по-силен и по-продължителен, а забавянето — по-изразено.

"Следващите години ще са период на по-висока инфлация"

Все по-често се чува, че липсват силни лидери, включително и в България, коментира пред Money.bg Петър Славов

Радев подчерта, че "това, което започва от енергията, постепенно може да се пренесе към по-широката икономика" — включително към паричните условия и финансирането на бизнеса.

Какво означава това за компаниите

Управителят на БНБ сравни настоящата ситуация с енергийния шок от 2022-2023 г., но посочи ключови разлики. Тогава компаниите разполагаха с по-силно следпандемично търсене и можеха по-лесно да прехвърлят по-високите разходи в крайните цени. Днес това пространство е "значително по-ограничено".

Фискалният буфер на държавата също е по-малък, отколкото преди 2020 г. Това означава, казва Радев, че "компаниите вероятно ще трябва да поемат по-голяма част от адаптацията сами" — чрез по-стриктен контрол на разходите, по-внимателно управление на ликвидността и по-селективни инвестиционни решения.

Като позитив той посочи, че банковата система в България остава силно ликвидна, което дава временен прозорец за подготовка — инвестиции в енергийна ефективност, дигитализация и по-устойчиви вериги на доставки.

Клисурски: Бюджетът за 2026 г. изисква трудни решения

Служебният финансов министър Георги Клисурски допълни картината откъм фискалната страна. По думите му изготвянето на редовен бюджет е "от изключителна важност", тъй като понастоящем финансите на страната са "на автопилот", а тенденциите не са обнадеждаващи.

"Който и да подготви бюджета за 2026 г., ще трябва да вземе някои трудни и уверени решения. И те може да не са лесни", каза Клисурски. Той се спря на необходимостта от реформа на разходната страна на публичните финанси и постави директен въпрос: "Имаме ли нужда от всички тези процеси? Имаме ли нужда от всички тези хора или длъжности?"

Министърът добави, че новите технологии — включително изкуственият интелект, могат да помогнат за вземането на решения за оптимизиране на разходите, които в миналото са изглеждали политически непосилни.

Клисурски съобщи, че снощи служебното правителство е изпратило искане до Европейската комисия за четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност около 1 млрд. евро. Предстои и последно плащане от около 2,5 млрд. евро, но за него страната трябва да инвестира 4 млрд. евро в икономиката до края на август. "Няма да е лесно, но ще се справим", каза той.

В по-дългосрочна перспектива и министърът, и гуверньорът се обединиха около тезата, че устойчивият растеж трябва да се гради върху инвестиции, производство и износ — не само върху потреблението. Радев открои присъединяването към еврозоната като "стратегическа опора", която повишава доверието и подкрепя инвестиционната среда.

Клисурски от своя страна изрази увереност, че България ще изпълни всички критерии за членство в ОИСР до края на 2026 г.