Китай не преживява финансова криза, а бавна финансова ерозия

В продължение на повече от две десетилетия Китай беше двигателят на глобалния растеж. Между 2000 и 2020 г. китайската икономика нарасна от около 1.2 трилиона долара до над 17 трилиона долара, превръщайки страната във втората най-голяма икономика в света.

Строяха се цели градове, магистрали, пристанища, железопътни линии и индустриални паркове с темпове, невиждани в модерната икономическа история. Но зад този растеж постепенно се натрупваше нещо много по-опасно: огромна кредитна експанзия, която днес започва да се превръща в структурен проблем.

Според анализатори на Absolute Strategy Research реалният дял на проблемните кредити в китайската банкова система вероятно е около 10%, а не официалните 1.5%, които Пекин отчита. Това би означавало приблизително 3 трилиона долара скрит лош дълг. Други икономисти, включително експерти от UBS и академични среди в САЩ, смятат, че реалното число може да е дори между 15% и 20% от всички кредити. При банков сектор с активи за над 60 трилиона долара това означава потенциално между 6 и 10 трилиона долара проблемни експозиции.

Това вече не е цикличен проблем. Това е системен проблем.

Най-тревожното е, че Китай не решава проблема по класически пазарен начин. Вместо масови фалити, преструктуриране на дълга и прочистване на системата, банките са насърчавани да удължават кредитите и да избягват официалното признаване на загубите. Реално огромна част от кредитите просто се "претъркалят" напред във времето.

Историята на предприемача Том Ху е показателна. Неговият бизнес с пластмаси в провинция Джъдзян почти не генерира печалба. След пандемията той е съкратил около 90% от служителите си, а приходите му едва покриват оперативните разходи. Въпреки това банката не обявява кредита му за необслужван. Вместо това му позволява да отлага плащанията, защото самата банка не иска да увеличава официалния си обем на лоши кредити.

Това е своеобразен финансов театър, в който и длъжникът, и кредиторът знаят, че проблемът съществува, но никой не иска да го признае официално.

Контрамерките на Пекин срещу плана на Брюксел за "Произведено в Европа“

Според Китай търговска политика на ЕС към страната е "системна дискриминация"

Именно така се раждат т.нар. "зомби компании". Това са фирми, които не генерират достатъчно печалба, за да покриват дори лихвите по заемите си, но продължават да съществуват благодарение на ново кредитиране и отсрочки. Федералният резерв в Далас изчислява, че такива компании вече представляват около 16% от активите на нефинансовите компании в Китай, спрямо едва 5% през 2018 г. Това е драматична промяна само за няколко години.

Тук е и големият структурен проблем. Когато огромна част от капитала остава блокирана в непродуктивни компании, икономиката постепенно губи способността си да расте ефективно. Банковата система започва да работи не като двигател на нов растеж, а като механизъм за поддържане на стари проблеми.

Исторически това е много опасен етап за всяка икономика.

Япония премина през подобен период след спукването на имотния и фондовия балон в началото на 90-те години. В определени моменти проблемните кредити в японската система достигнаха около една трета от БВП. Вместо бързо прочистване, японските банки също удължаваха кредити и поддържаха "зомби компании" живи. Резултатът бяха десетилетия слаб растеж, ниска производителност и дефлационен натиск.

Днес Китай започва все повече да прилича на Япония от онзи период, но в много по-голям мащаб.

Особено притеснителен е колапсът на имотния сектор. През последните две десетилетия недвижимите имоти и свързаните с тях индустрии формираха между 25% и 30% от китайската икономика. Компании като Evergrande и Country Garden се превърнаха в символи на агресивното кредитиране и строителната експанзия. Когато балонът започна да се пука, милиони жилища останаха недовършени, а местните власти загубиха огромна част от приходите си от продажба на земя.

Това удари не само строителния сектор, но и потребителското доверие. В Китай недвижимите имоти представляват около 70% от богатството на домакинствата. Когато цените започнат да падат, потребителите автоматично стават по-предпазливи. Именно това обяснява защо вътрешното потребление остава толкова слабо, въпреки многократните стимули от страна на Пекин.

Икономическите данни вече показват това забавяне. Китай понижи официалната си цел за растеж за 2026 г. до между 4.5% и 5%, което е най-ниската цел от 1991 г. насам. За държава, която дълги години беше свикнала с растеж от 8%, 9% или дори 10%, това е огромна промяна.

Още по-притеснително е, че дори този растеж изглежда все по-зависим от държавни стимули и кредитна експанзия. Новото кредитиране през последната година достигна най-ниските си нива от 2018 г., а инвестициите в дълготрайни активи показаха безпрецедентно отслабване.

Това означава, че китайската икономика постепенно губи способността си да генерира "качествен" растеж.

Пазарът обаче не реагира с паника. Причината е проста: инвеститорите вярват, че Пекин няма да позволи системна банкова криза. И вероятно са прави. Китай вече подготвя нови капиталови инжекции за банковата система. Само тази година страната планира емисия на специални държавни облигации за около 300 млрд. юана с цел рекапитализация на банките, след спасителен пакет от 500 млрд. юана през миналата година.

Това е индиректно признание, че системата има нужда от подкрепа.

Интересното е, че китайските банкови акции все още се държат относително стабилно. Акциите на Industrial & Commercial Bank of China например са нараснали с около 12% тази година в Хонконг. Причината е, че инвеститорите гледат на тези банки почти като на квазидържавни инструменти с гарантиран гръб от Пекин. Дивидентната доходност около 5% също поддържа интереса към тях.

Но това не променя фундаменталния проблем.

Когато една банкова система е принудена да поддържа огромен обем неефективен дълг, това постепенно подкопава производителността на цялата икономика. Все повече капитал се използва за предотвратяване на колапс, а не за финансиране на бъдещ растеж.

Тук вече говорим за глобален проблем.

През последните 20 години световната икономика разчиташе Китай да бъде двигател на търсенето. Китай купуваше огромни количества желязо, мед, петрол, машини, автомобили и луксозни стоки. Германия например изгради голяма част от индустриалния си модел върху китайското търсене. Германски автомобилни производители като Volkswagen, BMW и Mercedes реализираха между 30% и 40% от продажбите си в Китай в определени години.

Ако Китай навлезе в продължителен период на слаб растеж, ефектът върху Европа ще бъде огромен.

Особено уязвима изглежда германската индустрия, която и без това вече страда от високи енергийни разходи, слабо вътрешно търсене и загуба на конкурентоспособност. Производственият сектор в еврозоната остава близо до рецесионни нива, а китайското забавяне допълнително утежнява ситуацията.

Именно затова проблемът с китайския дълг е толкова важен. Това не е просто история за няколко лоши банки или проблемни строителни компании. Това е въпрос дали вторият най-голям икономически двигател в света постепенно не губи способността си да поддържа стария модел на растеж.

Големите преговори започват: Какво ще поиска Тръмп от Китай и къде остава Европа?

Може ли да видим началото на нова подялба на света?

И най-важното е, че Китай вероятно няма да преживее драматичен момент тип Lehman Brothers. Много по-вероятен изглежда сценарий на бавна ерозия, при който растежът постепенно отслабва, производителността пада, а финансовата система остава все по-зависима от държавна подкрепа.

Това е по-малко зрелищен сценарий от финансова криза, но в дългосрочен план може да се окаже много по-опасен за световната икономика.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари