Българската народна банка е направила най-голямата си покупка на злато от близо три десетилетия. По данни на Световния съвет по златото (World Gold Council), цитирани от "Дневник", през август централната банка е добавила 2 тона към резервите си - най-сериозното месечно увеличение от юни 1997 г. и едно от най-значимите сред всички държави през месеца.
След тази операция златните активи на БНБ достигат около 43 тона. От институцията не са дали подробности по сделката, но експерти свързват хода с подготовката за присъединяване на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. При влизане в еврозоната страната ще трябва да внесе част от резервите си - включително злато - в Европейската централна банка, като капиталов дял.
Златните запаси на България се запазваха почти без промяна от десетилетие - около 40,9 тона, или 1,3 млн. тройунции. Последната покупка на БНБ беше през 2020 г. и беше символична - едва 345 килограма.
Скокът в стойността на златните резерви през последните години се дължи най-вече на ръста на цената на метала. В края на 2023 г. една тройунция се оценяваше на 3648 лв., докато година по-късно вече струваше 4905 лв. Така златните активи на БНБ надхвърлят 9 млрд. лв.
Новата покупка идва в период на исторически високи цени - на 7 октомври златото премина границата от 4000 долара за тройунция, а от началото на годината поскъпването му е около 50%. Анализатори от Goldman Sachs вече очакват цена от 4900 долара до края на 2026 г., като тенденцията се подкрепя от институционални инвеститори, които намаляват позициите си в долари.
Централните банки по света са нетни купувачи и през август - общо 15 тона нови резерви, сочат данните на Световния съвет по златото. Единствено Казахстан е изпреварил България с покупка от 8 тона, шестата поредна месечна операция на страната.