Постпандемичният ръст на инфлацията в еврозоната не е резултат от алчността на бизнеса или от твърде експанзионистична монетарна политика, а е продукт на безпрецедентни ценови шокове, предизвикали каскадни ефекти по здраво свързаната производствена мрежа. Това е заключението на анализ на експертите от Световната банка Антон Наков и Мишел Гасибе.
"Едно от основните ни открития е, че инфлацията реагира много по-внезапно на шокове в предлагането, отколкото на такива в търсенето", пишат те.
Моделът, използван в изследването, се отличава от стандартните с това, че отчита връзките в рамките на мрежата на доставки и не приема, че цените се променят механично на случайни интервали. Напротив, Наков и Гасибе стъпват и на по-ранни изследвания, според които всяка преоценка е съпроводена с усилия за фирмата и затова се прибягва до нея само при голямо разминаване между актуалното ниво и това, при което печалбата би била максимална.
Според техния анализ при ръст на търсенето в резултат на фискални или монетарни мерки бизнесът има повече продажби и само малко по-високи разходи - недостатъчно, за да видим масова корекция на цените.
"Това е така, защото цените на междинните ресурси, също подложени на триенето при корекция, нарастват само постепенно в сравнение с ръста на търсенето. Тъй като разходите нарастват с по-малко от увеличението на номиналното търсене, така нарастват и изходните цени в даден сектор. Тъй като тези изходни цени са разходи за ресурси за други фирми в икономиката, стимулите на други фирми за преоценяване също се притъпяват. Така мрежите забавят ценовата корекция при шокове на търсенето в сравнение с икономика без мрежови връзки", обясняват авторите на изследването.
"Шоковете при предлагането са друга история", подчертават обаче те. При постоянно търсене, скокът на цената на ключов ресурс води до "ценова каскада" - много фирми от други сектори се оказват мотивирани да направят корекция едновременно. Освен всичко друго, новите цени в някои случаи могат и да се върнат като повишени разходи за ресурси за първоначалния сектор. В резултат той предприема още по-голямо оскъпяване и накрая стигаме до бърз скок на инфлацията и спад в реалното производство.
Иначе казано, когато имаме голям шок по веригата на доставки, той бързо може да се превърне във вълна, която залива цялата икономика.
Като пример икономистите дават енергийните цени след нахлуването на Русия в Украйна. Тогава инфлацията в еврозоната скочи с 10% и стандартните макроикономически модели се оказаха затруднени да обяснят защо.
Наков и Гасибе са тествали модела си с "подробно представяне" на икономиката с почти 40 реалистично свързани помежду си сектора. Когато тази система е подложена на растящото търсене след отварянето на икономиките, намаленото количество работна ръка и скока в цените на храни и енергия, хипотезата на експертите се потвърждава - докато по-простите традиционни модели се оказват неспособни да прогнозират мащаба на инфлацията и динамиката на цените.
"Когато структурата на икономиката се вземе предвид, монетарната политика може всъщност да има силни ефекти върху реалната икономика. Шоковете в търсенето водят до приглушена ценова корекция и силни отговори на реалния БВП, което означава, че паричното разхлабване или затягане може да стимулира или ограничи икономиката, без непременно да генерира прекомерна инфлация или дефлация", пишат те.
Анализът идва на фона на публикации, според които служители на ЕЦБ сега признават, че институцията е подценила последиците за потребителските цени и е закъсняла с реакцията. Три години след началото на войната в Украйна инфлацията и основният лихвен процент са отново на ниво от 2%, като двамата икономисти изучават как подобни грешки могат да бъдат избегнати в бъдеще.
Наков и Гасибе призовават за създаването на нов инструментариум за следене на икономическите процеси, тъй като моделите, предназначени да "засичат" малки промени и тенденции в спокойни времена, се оказват неефективни във времена на големи шокове.
USD
CHF
EUR
GBP
