Бившият финансов министър Симеон Дянков предупреди, че три теми ще доминират фискалния дебат през есента - инфлацията, нарастващият бюджетен дефицит и предстоящото изготвяне на Бюджет 2026. В интервю за агенция БГНЕС той призова за спешни и смели решения, включително по-реалистичен подход към приходната част и обсъждане на възможно увеличение на ДДС.
Според Дянков, фокусът върху спекула около въвеждането на еврото е преувеличен. Истинската причина за ускоряващата се инфлация е ръстът в разходите на държавната администрация - особено в силовите министерства. Очаква се през 2025 г. те да достигнат 46% от бюджета - значително над обичайните нива от около 36%.
"Реално най-важната причина за тази висока инфлация са големите допълнителни разходи за държавната администрация, МВР, МО. С тези допълнителни пари хората харчат повече и съответно общата инфлация се вдига. Т.е. причината не е във влизането ни в еврозоната, а заради фискалната политика в Бюджет 2025", обясни председателят на Фискалния съвет.
Той посочи, че през юни бюджетът вече е на дефицит - нещо нетипично за този период на годината. Причината според него са прекомерно оптимистични очаквания за приходите, особено при ДДС, където е заложен ръст от 32%. Реалните данни обаче показват повишение от около 14% към средата на годината.
"Социалните осигуровки не бива да се пипат - това е най-лошото решение за бизнеса и за икономиката", категоричен е Дянков. Вместо това той предлага вдигане на ДДС до 22%, което според него би било по-ефективно и по-малко изкривяващо. ДДС има висока събираемост - над 90%, и се събира от потреблението, а не от производството.
Фискалният съвет, който Дянков оглавява, ще представи анализи за възможни алтернативи - включително актуализация на местните данъци, чиито ставки и данъчни оценки не са променяни от над 15 години. По изчисления на съвета, подобни мерки биха донесли около 3 млрд. лева - недостатъчни, но важни.
Бившият финансов министър смята, че е време да се обсъди и въвеждане на временен данък върху свръхпечалбите, особено в банковия сектор. Такава мярка вече съществува в 14 държави от ЕС, включително в Германия, Франция и Италия.
"Основният проблем в бюджета не е еврозоната, а фискалната политика от последните пет години", подчерта Дянков. Според него, през 2024 г. България е била на ръба да не изпълни критериите за еврото, а дефицитите са били прикрити чрез извънредни разходи.
Въпреки трудностите, той е оптимист за приемането на еврото през януари 2026 г. и смята, че страната е готова за това отдавна - още от 2007-2008 г. "Колкото по-скоро го направим, толкова по-добре", казва той.
Дянков изрази и недоволство от хроничното недофинансиране на инфраструктурата. По думите му, всяка година се залагат значителни средства, но реално се усвояват едва около 30%. Той призова това да се промени в Бюджет 2026.
"България стои добре икономически спрямо съседите си, но това не трябва да ни успокоява. Нужно е планиране и действия, за да не се стигне до фискална криза", предупреди Дянков.