Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на Консолидираната фискална програма за първите пет месеца на годината. Доколко навременна е тази публикация и какви са причините за близо едномесечното ѝ закъснение, няма смисъл да коментираме. Министърът на финансите ще каже, че в закона няма изрично посочени срокове - и ще бъде права. Но какво се случва с добрите практики?
Както и да е. Важното в случая е какво е състоянието на хазната според публикуваните данни. Защото с евро или без него, състоянието на фиска е мерило за средносрочната и дългосрочна стабилност на една държава.
За съжаление, данните не дават никакъв повод за оптимизъм. На пръв поглед всичко изглежда наред - приходите, помощите и даренията нарастват с 11,5% спрямо същия период на миналата година и достигат 34,9 млрд. лева. Неданъчните приходи нарастват с приблизително същия темп и достигат малко над 5,1 млрд. лева. А бюджетният дефицит е близо 2,61 млрд. лева, което е само 1,2% от прогнозирания БВП.
Истината обаче се вижда в сравненията. И ако ги направим, веднага замазваме розовата боя с плътни тъмни краски. Започваме от бюджетния дефицит. За същия период на миналата година Консолидираната фискална програма е отчела излишък от 146,9 млн. лева, а сега - дефицит. Имаме влошаване на годишното салдо с над 2,75 млрд. лева. Важно е да видим на какво се дължи това, за да разберем доколко ситуацията е поправима.
Започваме с приходите. Да, в сравнение с миналата година те растат с 11,5-12,0% на годишна база. Но това е далеч под заложения в КФП ръст от над 20% годишно. Може ли тази ситуация да се оправи? Дори при значителен ръст на цените на горивата, стоките и услугите - което, между другото, би означавало по-висока инфлация - заложеният ръст едва ли може да бъде достигнат.
Що се отнася до разходите - правителството полага някои усилия за ограничаването им. Но дори и така, те в момента нарастват по-бързо от приходите. И това се вижда от самото съобщение на финансовото ведомство:
"Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2025 г. възлизат на 34 125,0 млн. лв., което е 35,3% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за първите пет месеца на 2024 г. бяха в размер на 28 109,4 млн. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1 200,0 млн. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на май 2025 г. нарастват с 4 815,6 млн. лв. (16,4%). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, субсидии, капиталовите разходи и други.
Нелихвените разходи са в размер на 32 606,6 млн. лв., което представлява 35,2% от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) с 4 357,5 млн. лв. (15,4%) спрямо отчетените към май 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 30 059,0 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 2 523,1 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 24,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 704,3 млн. лв. (43,4% от планираните за годината и ръст от 219,2 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г.)"
Забелязвате ли сериозната разлика в ръстовете между приходите и разходите? Съществува реален риск през следващите седем месеца (от края на май до края на годината) тази разлика да се увеличи и в крайна сметка да се наложи актуализация на бюджета заради превишение на заложения по закон дефицит.
Обръщаме внимание на факта, че дори да намалим дефицита с въпросните 1,2 млрд. лева, посочени в цитираното по-горе съобщение, бюджетното салдо като резултат ще бъде много по-лошо от това, което сме имали година по-рано. Впрочем трябва да уточним, че законово определен е дефицитът не по КФП, а по държавния бюджет. Но и там нещата не изглеждат добре.
Сега (в края на май) дефицитът в държавния бюджет е близо 3,28 млрд. лева, или близо 50% от разрешените по закон над 7,13 млрд. лева. Година по-рано той е бил 2,04 млрд. лева, или около 25,4% от разрешените по закон над 8,03 млрд. лева. И като сума, и като процентно съотношение, влошаването е сериозно - да не кажем драматично.
И ако ситуацията във фиска рязко не се подобри още следващата година, то след време - със или без евро - страната ще фалира. Затова политическият обществен приоритет трябва да бъде не в каква валута ще се разплащаме, а фискалната стабилност на държавата. Ако последната рухне, няма да има значение какви банкноти държим в джобовете си (образно казано) - тяхната покупателна способност ще се е свила.
USD
CHF
EUR
GBP
