"Не може да очакваш в държавния бюджет да заложиш нереалистични неща (като приходи), а да ти се получи нещо реалистично. Естествено е да залагаш "гъвкавост"", коментира в студиото на Money.bg финансистът и член на Фискалния съвет Любомир Дацов. По думите му, преди години е имало много добри бюджетни практики.
Финансистът посочи, че данъчните приходи досега през годината се случват според реалистичните очаквания свързани с развитието на икономиката. "А пожелателната приходна част беше заложена, за да се оправдае високото ниво на разходите, които бяха заложени под политически натиск."
Дацов даде пример, че много са се вдигнали разходите за заплати в сферата на сигурност, т.е. за полиция и армия. А за съседна Румъния този показател е по-висок от нашия както по абсолютна стойност, така и като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Вероятно според последните данни които предстои да излязат, България ще бъде между първите 5 страни в НАТО по разходи за сигурност като дял спрямо БВП, предположи Любомир Дацов. Той направи съпоставка между големината на армията ни преди 1990 г. и сега и съответно разходите за нея тогава и сега, като според неговата оценка сега разходите относително са много по-големи.
"Когато става въпрос за макроикономика, въпросът не е колко ще се повишат заплатите на едни или други държавни служители", подчерта финансистът.
Той подчерта, че проблемът на нашия държавен бюджет е в разходната част. При първоначалните оценки смятахме че дефицитът за годината ще е близо 5,1% от БВП, обясни Дацов. По думите му, ако към днешна дата трябва да влезем в рамките на дефицит от 3,3-3,4% - като се има предвид че ще получим само един транш по ПВУ и се направят и някои други допускания за намаляване на разходи - то капиталовите разходи за годината не би трябвало да надвишават 9-9,1 млрд. лева. "Това обаче това е почти невъзможно, защото към септември са изразходвани около 7 млрд. лева, т.е. до края на годината би трябвало да се изразходват не повече от 2 млрд. лева за капиталови разходи."
"Очертава се разходите за персонал отново да бъдат по-високи на консолидирана основа, основно заради общинските бюджети - което за годината към момента се изчислява на над 2 млрд. лева."
Да има ли вдигане на данъци?
Относно започналата напоследък експертна дискусия дали и евентуално колко би трябвало да се вдигат данъци и/или осигуровки, финансистът посочи, че "големината на данъците по принцип се определя от необходимостта да бъдат покрити държавните разходи". А за известно време може да се вземат дългове, които да покриват държавните разходи. "Най-добрият вариант би бил, когато бюджетното салдо се движи в рамките на 3% дефицит, до 2% излишък, или малко повече", подчерта Любомир Дацов.
Той напомни, че "когато се натрупва дълг, е трудно да се прави социална политика, защото държавните средства отиват за изплащане на лихви по дълга".
Икономистът посочи, че преразпределянето на средства през бюджета би трябвало да бъде средно около 38% от БВП, като в "добрите времена" е и 35-36%, а в по-трудни - до 40%. Сега обаче се говори между политиците показателят да надмине 40% от БВП.
Според Любомир Дацов, евентуалното променяне на данъчната система е много сериозен въпрос, и за да се стигне до него, би трябвало правителството да е "оторизирано" от населението, т.е. преди това да има избори.
А при евентуално вдигане на данъци - когато се реши че трябва да има повече разходи - би трябвало управляващите да се ръководят от икономическата целесъобразност, каза още Дацов в студиото на Money.bg.
"За да има справедливост в обществото, е важно хората да имат равен входен достъп до две системи - образование и здравеопазване", допълни финансистът.
Целият разговор гледайте във видеото!
USD
CHF
EUR
GBP
