Сгъстяват се "облаците" над фискалната стабилност у нас

С всеки изминал месец, дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) се увеличава. Според последната информация на Министерството на финансите, за полугодието той е над 3.35 млрд. лева, което е с близо 750 млн. лева повече в сравнение с края на май, когато "дупката" в хазната беше близо 2.61 млрд. лева.

Доколкото този дефицит се формира най-вече от отрицателното салдо по националния бюджет и от дефицита по европейските средства е редно да уточним, че за един месец първото се е увеличило с 411 млн. лева, а дефицита - с 346 млн. лева.

Влошаването на данните за салдото по КФП в сравнение със същия период на миналата година, когато дефицитът е бил 636 млн. лева, е драматично. Министерството на финансите обяснява това с по-слабото усвояване на европейските фондове, което е довело до излишък от по тяхното салдо от 734.7 млн. лева. Но това е само частично обяснение, защото се вижда, че на годишна база има влошаване и на салдото по националния бюджет - с 947 млн. лева.

Обяснението за задълбочаващия се разрив в КФП може да се намери в отчета за приходите и разходите.

"Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2025 г. са в размер на 39,021 млрд. лв. или 43,2% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 4,526 млрд. лв. (13,1%) спрямо отчетените за първото полугодие на 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват със 17,1 % (4,663 млрд. лв.). Неданъчните приходи нарастват с 9,2 % (485,5 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 622,8 млн. лева", пише в отчета на финансовото ведомство.

Ако сверите въпросните ранни за ръстовете с тези които са заложени в средносрочната прогноза на базата на която е изготвен този бюджет, ще видите изоставане в изпълнението с близо 10 процентни пункта. В абсолютно изражение говорим за милиарди лева.

Тревожно е, че изпълнението на приходите 43.2% - спрямо заложените, макар и с малко, но изостава спрямо изпълнението на разходите.

Бизнес климатът у нас се влошава – а в кои сектори цените ще се вдигат

Най-големи песимисти са търговците на дребно, показват данните на НСИ

"Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2025 г. възлизат на 42,375 млрд. лв., което е 43,8% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за първото полугодие на 2024 г. бяха в размер на 35,091 млрд. лв. - като следва да се вземе предвид, че през февруари 2024 г. има отчетена транзакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството, в размер на 1,2 млрд. лв. При елиминирането на тази транзакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на юни 2025 г. нарастват с 6,084 млрд. лв. (16,8%).

Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други», пише в съобщението на финансовото ведомство.

Вероятно ще забележите, че при елиминирането на въпросните 1.2 млрд. лева, за които министерството прави специално уточнение, ръста на разходите - 16.8%, е по-нисък от ръста на общите приходи - 13.1%. А при все по-ясно открояващата се тенденция за неизпълнение на приходния план, това съотношение би трябвало да е с обратен знак.

Увеличаващият се дефицит води логично до по-голяма задлъжнялост в абсолютна стойност, което от своя страна рефлектира в увеличаване на разходите за плащане на лихви.

Според Министерството на финансите, "лихвените плащания са в размер на 711,3 млн. лв. (43,8% от планираните за годината и ръст от 214,0 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г.)". Обяснението е, че това се е дължало най-вече на календара по обслужването на дълга. Но от данните може да се направи заключение, че до края на годината разходите по обслужването на лихвите ще достигне, а може и да надхвърли сумата 1.5 млрд. лева. Не е ясно как върху тези очаквания ще се отрази взетият през юли дълг с общ размер от 3.2 млрд. евро.

Казано накратко, бюджетът бавно "затъва в блатото" на необосновани очаквания за приходите и неразумен ръст на разходите. Държавата проактивно задлъжнява, а "облаците" над фискалната стабилност се сгъстяват. Дали влизането в еврозоната ще ни позволи да се измъкнем от тази ситуация? Вероятно както Барон Мюнхаузен се е измъкнал от блатото дърпайки се за косите.